Приключението продължава

На 21 юни тази година Коста Атанатов започна интересно и вълнуващо околосветско пътешествие - пътешествие „без план, но с цел”, пътешествие, с което  „отваря нова фаза в живота си”. Единствен спътник е моторът му – Скитник.

Това е едно специално пътуване – проект, който Коста нарича „Вътрешно горене”, защото „вътрешното горене е това, което ни прави живи и ни кара да вървим напред, като двигател с вътрешно горене”. Едно приключение, в което нищо не е сигурно и макар човек да си е правил някакви предварителни планове, нещата се променят. Пътуването е специфично, тъй като Коста няма основен спонсор и всеки един момент може да остане без средства, но дори и това е част от голямото приключение.

Вече е октомври. От началото на пътешествието са изминали около 3 месеца и половина. През това време Коста е посетил Румъния, Украйна, Молдова, Русия и Казахстан. Созополлията вече е в Чита – малко градче в Русия и доказа на цяла България как се живее не по правила, а както искаш – той просто реши и тръгна.

Навсякъде, където отива, Коста се стреми да научава нови неща, „да намира изкуства”, да опознава чуждестранните култури и хора – неща, за които повечето от нас само мечтаят, но като че ли нямат смелост да ги осъществят.

Намирайки се на половин км от Румъния пътешественикът си мисли как в този момент е „пресен, отпочинал, с чисти дрехи, чист мотор, много познати и приятели по пътя” и си е задавал въпроса „какво ли ще бъде, когато е „изморен, мръсен, сам”. Пали мотора и вече е отвъд румънската граница. В своите пътеписи Коста описва подробно всеки един изминал ден от пътуването, всяка среща с непознати или познати, впечатленията от различните държави. Той казва, че няма смисъл да си купува карта, защото може да се справи и без нея – само с питане.

Тези дни Коста писа следното съобщение на стената си във Facebook:

„Привет от Чита, Русия - казват, че технически е в Сибир, въпреки че Сибир скоро свършва и започва Амурска област. От Русия ми остава да се кача още по на север, заобикаляйки един стърчащ ръб на Китай - ще ми се едно време кат'' са ги правили тез'' граници да го бяха позагладили малко по на юг, че и без това на по-високите места тук има сняг, а когато кемпих вчера върху палатката и мотора ми сутринта имаше... ъм-м-м... не знам какво. Нещо като дебел скреж, който се размрази чак към обяд. Вечерта беше пълен клинч и почти пълна липса на сън, защото едни гарвани невъзпитано грачеха точно до ухото ми. Ник''во уважение. Сигурно са чакали да замръзна, ама аз не замръзвам лесно - Файър Инсайд, бейби! Още малко остава до Владивосток - само 3000км, които обаче ще са и най-трудните, защото от тук започва стабилно безасфалтие в следващите поне 500 километра. В тази част на пътя има и други неизвестни - малко и рядко разположени села, още по-малко и по рядко разположени бензиностанции и един Бог знае как разположени мечки (и тигри, ако нямам късмет и срещна някой от 400-те останали живи такива). Мда. Ми т''ва е зас''а и ако има нещо ш''ви кажа!”

 

Преди да замине на околосветското Коста бе така добър да даде едно интервю. С Гергана Николова – момичето, което се занимава с медиите относно проекта, решихме да публикуваме интервюто тук, защото мислим, че ще Ви е интересно.

Как реши да предприемеш такава важна стъпка в твоя живот? Едно околосветско пътешествие е наситено с много риск и адреналин?

- Винаги съм искал да го направя, просто съм го отлагал за неопределеното бъдеще, както и много други свои мечти - в този случай нещата се стекоха така, че наистина да реша "сега или никога". Не бяха едно или две неща, а цяла симфония от не-случайности - затова съм убеден, че точно сега трябва да правя точно това и това е моят път. Важните стъпки в живота са тези, които отлагаме най-дълго, защото носят най-голяма промяна - като всеки нормален човек и аз обичам сигурността , стабилността и предвидимия утрешен ден, но, честно казано, осъзнавам че мога лесно да улегна - а това ми тежи и искам да се науча да живея без да знам какво точно ме очаква утре, къде ще заредя бензин, къде ще спя днес и откъде ще мина. А пък вече можейки да живея така, нека да си улягамо колкото и ако искам. Не ме задоволява да съм ОК, искам да бъда щастлив - всички искаме. Това е пътешествие е моето търсене на моето щастие по света - звучи малко cheesy и като разказите за героите в приказките, но е точно това. Може би точно това е причината, предозиране с приказки като малък.

- Как се запали по мотоциклетите? Какво са те за теб?

Моторът е превозно средство - удобно, красиво, компактно - можеш да го караш навсякъде, да паркираш навсякъде, да отидеш навсякъде. И най-хубавото е, че е превозно средство заредено с емоция, с чувства и с усещания. Това клише за свободата затова е клише, защото е вярно - моторът е свобода. Започнах да карам, защото харесвах рок музика и имиджа на групите, които слушах - моторите бяха част от това. Не можех да карам и кола, и да си купя такъв беше стъпка в неизвестното, но както обикновено става с такива стъпки - откриваш нещо ново. За мен новото беше, че обичам да пътувам, да контактувам с хората, да срещам нови приятели - моторът е предпоставка за всичко това.

- С какъв мотоциклет ще направиш пътешествието? Защо точно този модел?

- Защото този мотор беше моторът в който се влюбих преди няколко години. Той е една от изпълените ми мечти, и не мисля, че има по подходящ мотор за това пътуване - пътуване към друга мечта. Не говоря за практичност - на някои места ще бъде трудно, но аз си държа на избора. Въпреки, че много приятели ме разубеждават, Скитник е моят мотор и ще пътувам с него.

- Какъв ще бъде маршрутът?

Румъния, Молдова, Украина, Русия, Монголия, Русия, Япония, Щатите, част от Европа, Египет, Йордания, Сирия, Турция. Това, обаче, не е краен маршрут - не се знае, къде ще ме отвее вятърът. Обичам да имам свободата да избирам, а в този случай - имам нужда от нея, за да се впусна във всяко интересно нещо, което срещна на пътя си.

- Какво според теб е мототуризмът? Има ли развитие той в България?

Мотористите в България до скоро не бяха много, но се множат със страхотни темпове - появиха се много мото магазини, има огромни портални уебсайтове, форуми със всякаква информация - така че, както всяко друго нещо, и мото-туризмът се развива и расте и ще продължава занапред. Лошото е, че да караш мотор в България не е престанало да бъде опасно занимание по ужасяващо огромен списък причини, последната от които е, че моторът е само на две колела.

- Какво би желал да ни споделиш за теб? С какво се занимаваш? Какво мислиш да правиш като се върнеш?

Започва да ми харесва това, което правя сега - даже в сегашната несигурност, когато твърде малко неща за проекта са осигурени, твърде малко неща са ясни, а времето ме притиска зверски - пак се чувствам добре, защото правя крачката към една мечта. Дори да се проваля и да не успея - ще съм опитал, и няма да съжалявам за нищо. Така че, какво ще правя като се върна е ясно - ще следвам мечтите си. Не виждам какъв смисъл би имало да правя нещо различно. За разлика от преди, това ми се струва лесно и постижимо - имам прекасен екип, който ме подкрепя на сто процента, чувствам се сто пъти по-уверен и за нас вече няма невъзможни неща.

 

Дали нещата са се случили точно така, както Коста си ги е представял и чувствал преди пътешествието? Какви са премеждията, през които е минал? Това можете да разберете, както от пътеписите на Коста в сайта на проекта www.fireinside.bg, така и в следващи материали тук.