Позната история

Публиката отдавна е свикнала Aston Martin да показва поне по един прототип на всяко престижно автомобилно изложение. Допреди да стане собственост на Ford през 1987 г. обаче легендарната марка съвсем не развива толкова активна развойна дейност. Всъщност историята помни един-единствен чисто концептуален автомобил. През 1980 г. клиновидната балтия Bulldog смайва почитателите на марката и специалистите не само с умопомрачаващата мощност на битурбодвигателя си от 600 к.с., а и с основателни съмнения дали по пътя към изложбените зали не е падал по таван от високо.

В началото на 90-те новите собственици отвъд Океана започват амбициозна програма по съживяване на закъсалата легенда. През 1993 г. спира производството на единствения седан с четири врати в гамата на Aston Martin Lagonda. Производството в Нюпорт Панел се съсредоточава най-вече върху спортните купета и кабриолети от серията Virage/Volante. Финансовата стабилност, осигурявана от Диърборн обаче позволява да се поекспериментира без особено голям риск, пък и от Ford нямат търпение да демонстрират муксулите на новата си придобивка. Допълнително масло в огъня налива фактът, че в състава си детройтският гигант има собствена каросерийна фирма с достатъчно красноречива биография - италианската Ghia.

Новите насоки в развитието на Aston Martin са показани пред публика през 1993 г. Проведеният тогава автосалон в Женева се превръща в истински бенефис на бретанската марка. За първи път в историята си компанията излага цели два нови автомобила. Единият от тях - купето DB7 - съвсем скоро ще влезе в серийно производство, макар че заради дизайна мнозина основателно го смятат за част от гамата на Jaguar. Пазарната конюнктура обаче предвижда доста по-тъжна съдба за далеч по-впечатляващата лимузина Lagonda Vignale. Името на модела съвсем не е подбрано сучайно. Основаната през 1898 г. Lagonda става собственост на Aston Martin още през 1947-а и от тогава насетне произвежда всички представителни седани на компанията-майка. Vignale пък отдава почит на загиналия в авиокатастрофа през 1969 г. легендарен дизайнер Алфредо Виняле.Дизайна на Lagonda Vignale разработват британците Дейвид Уилки и Морей Калъм, чийто брат Иан между другото създава DB7. Прототипът използва модифицирана платфорна от Lincoln Town Car, на която се дължат исполинските му размери. Дължината на китоподобното туловище достига 5.23 м при широчина 1.96 м и височина 1.15 м. От американския си "родственик" Lagonda Vignale наследява задното предаване и тяговития, но определено вял 4.6-литров V8 с мощност 190 к.с., агрегатиран с четиристепенен автомат. За простора и разкоша в салона и до днес се носят легенди - безкрайно царство на скъпите кожи, редките дървесини и хрома. За плебейска пластмаса и дума не може да става.

През първата половина на 90-те господства биодизайнът, което обяснява радикално закръглените форми на Lagonda Vignale. Отчетливо се усещат и носталгични нотки от величествените британски лимузини от 40-те и 50-те години. Чисто "островна" черта се явява силно скосеният и зализан капак на багажника. Някои дизайнерски находки като щитообразната радиаторна решетка с хищни фарове по-късно преминават като мотив във флагмана на Ford Lincoln Town Car.

Плановете предвиждат серийната версия на Aston Martin Lagonda Vignale да се задвижва от шестлитров V12 с мощност между 400 и 500 к.с. Окачването трябва да бъде напълно независимо, а технологичните нововъдения да нямат аналог сред останалите производители на свръхскъпи возила. Стратезите на Ford обаче се оказват твърде недалновидни за задаващата се вълна от суперседани като Maybach и Rolls Royce Phantom и не дават зелена светлина на проекта. От модела официално са произведени две бройки, макар че има сведения за трета, поръчана от анонимен милиардер. Един от екземплярите се намира в музея на Ford, а вторият е продаден през 2002-ра за благотворителни цели в Диърборн за $403 500. Това изглежда е накарало умните глави във Ford да се замислят отново за Aston Martin с четири врати, какъвто се очаква скоро.