Майкъл Руиз: Как се постига световен рекорд за скорост?

Майкъл Руиз и неговото Кавазаки ZX 12 R са добре познати в Южна Флорида. Когато Майк не достига скорости от над 330 км/ч, той подготвя машината си за по-добро и по-добро представяне. Списъкът от подобрения по нея е повече от впечатляващ:

Увеличен диаметър на цилиндъра до 86 мм (водещ до общ работен обем от 1287 кб. см); пълно подменяне на стоковите тръби с Акраповик; напълно програмируемо състезателно 16-битово Denso ECU; пълно заменяне на трансмисията (състезателен съединител и трансмисия, които да издържат на огромното натоварване); състезателни и фино настроени разпределителни валове; подобрена аеродинамика със спойлери от фибростъкло от Catalyst Racing, която минимизира турболенцията и челното съпротивление; Scotts демпер; 5 степенна и напълно регулируема система с диазотен оксид (нитро)...

Съвсем и не случайно Майк си е поставил за цел Световния нитро рекорд за максимална скорост. Трябва да отбележим, че той е само за двигатели с нормално пълнене на цилиндрите, турбо и механични компресори не са позволени. Рекордът стои непобеден от 2003 година насам и е на стойност цели 349 км/ч!
Преди време имах щастието да се запозная с Майк, който наскоро се съгласи да сподели от своя опит в мотоциклетизъм, състезанията и неземно високите скорости специално с читателите на Мото Зоната!
Ето какво сподели той:

Майк, когато гледам списъка от подобренията на твоята Нинджа се питам кое всъщност по машината ти е все още стоково?

Единствената заводска част, за която мога да се сетя са колелата, но дори и те имат керамични състезателни лагери.
Окачването е много фино настроено, но също остава на ниво заводско. Променили сме само някои връзки, чрез които можем да променяме на безброй позиции височината на мотора. На този мотор фокусът е на скорост вместо на управление.

Значи имаш дълго междуосие и настройка за най-малка височина?

Междуосието не е твърде високо. Само 3.5 инча над заводското, което прави общатата дължина около 60 инча. По-къса настройка е за предпочитане при надпреварите за максимална скорост заради допълнителното сцепление.
Например, на 6-та скорост, прекалено приплъзване на гумата не може да бъде почувствано от пилота, но ще се покаже чрез вдигнати обороти без съответното покачване на скоростта.

Приплъзване на 6-та...За нормалния човек това звучи наистина страшно. Кажи ми какво минава през главата ти, когато се движиш с подобна скорост от 320+ км/ч?

Скоростта е напълно идентична с наркотик. Опияняваща е. И точно като наркотик, ти трябва да свикнеш и да развиеш толерантност към нея. Първоначално, 240 км/ч ми се струваха като скоростта на светлината, след време, тази скорост беше бавна и 270 км/ч изглеждаше бързо. Това достигна до момента, когато 320 км/ч изглеждат „бавничко". Мозъкът се учи да обработва информация толкова рязко, че подобна скорост не изглежда „бърза". Понякога се хващам да си говоря в каската, на 6-та при 320 : „Хайде, бейби! По-бързо!"
За наблюдателя изглежда нереално да се движиш с подобни скорости, но като състезател, през главата ти минават твърде много неща, за да можеш да се концентрираш над самата скорост.

А какво ще кажеш за бруталното ускорение в началото?
Бил ли си някога на голямо влакче на ужасите?

Страшно е лудо в началото, но след няколко пускания, свикваш и започваш да се чувстваш удобно.
Когато стартирам съм фиксиран на карането ми и чувството за мотоциклета. Толкова, че ускорението е второстепенна мисъл.
Точно като всеки атлет, влизаш в „зоната" и всичко сякаш се забавя.

А какво мислиш за опасността, която е въвлечена при тези скорости?

Дори не можеш да се замислиш за опасността. Ако го направиш...ще загубиш предимство. Има много хора, които загиват на тези състезания за максимална скорост. И те не са аматьори! Много често най-добрите от най-добрите се поставят в най-голяма опасност като достигат нови лимити или ги надхвърлят! Аз лично имам много приятели, които загинаха в този спорт. Това е рискът, който всички поемаме и се надяваме да избегнем онзи с косата всеки път, когато караме. Всъщност, знаеш ли, голямо табу е да се говори за опасност, когато си на пистата. В секундата, когато това се случи, ти се разконцентрираш и губиш играта психически.
Разбирам. Разказвал си ми и за много неприятни падания...веднъж при пробег на ¼ миля и веднъж за ножка по-време на писта с Ямаха Р6.

Какво се случи тогава и какво беше чувството?

Паданията са реалност на карането на мотор, не само на състезанията. Не е въпрос на „дали", а на „кога". Най-добре е да се опиташ да си спокоен и отпуснат. Много хора се стягат в паниката и това може да направи лоша ситуация в ужасна ситуация.

А чувстовото при самото падане е нещо като скачане в много студена вода. Ужасът трае само миг, след това започваш да се търкаляш и мисълта ти започва да мисли за оцеляване, а не за болка или пък страх. Болката идва доста по-късно...е, не цялата!

А на каква скорост мислиш,че е способна машината ти?

Абсолютната максимална скорост остава неизвестна. В момента се опитваме да не движим моторите си повече от 1 миля на напълно отворена газ заради проблеми с издръжливостта. Явно след тази миля, имаме сериозен проблем с прегряването. А на всеки 200 мили правим основен ремонт на двигателя. Това е толкова малко, просто защото всяка една от тези 200 мили е състезателна на напълно отворена газ. Понякога това не е необхдимо, но въпреки това го правим, за да сме сигурни, че няма да имаме проблеми с издръжливостта.

Мислиш ли, че ще успееш да достигнеш световния рекорд от 349 км/ч?

Уверен съм на 100%, че Световният рекорд е постижим с моя мотор. Само на чист двигател, достигам 333-335 км/ч. На теория бих се нуждаел само от допълнителни 40 конски сили от азотната система.
А колко конски сили ти дава твоята 5 степенна система от диазотен оксид?
Ще пускам 5 степенна система с мощност 60 конски сили (5 Stage Progressive Wet Nitrous System). Азотът започва да навлиза в двигателя на 2-ра предавка и след това продължава да инжектира все повече и повече кислород с увеличение на скоростите.

Много се радвам, че успя да намериш огромна подкрепа в лицето на спонсори! Трудно ли беше това?

Всъщност не. Преди години започнах да се състезавам на местните състезания на 9/10 от миля на драг пистата. Когато ги посещаваш всеки уикенд се запознаваш с много хора. Случи се, че се запознах със Сал от Ace Performance и скоро станах клиент на неговия магазин и сервиз. След като трансформирахме моя мотор и видяхме потенциала му, бях поканен да участвам в състезанията за максимална скорост като състезател на техния тим. Останалото е история.
Която все още не е завършена....
Да, финалната цел на нашия проект все още не е реализирана.

Правил ли си скоро замервания на 400 метрови състезания (1/4 миля)?

В момента няма за мен такива пускания. Като всеки двигател, колкото повече се състезаваш с него, толкова по-бавен става. Частите се износват и моторът се „изморява", както ние му казваме.
Много често хора не достигат рекорд заради просто десети от километър в час! Следователно всяка една частица от мощността и „свежестта" на двигателя са необходими ако очакваш да поставиш Световен рекорд. Затова и сега моторът ми е прибран в гараж докато не стане време за тестване и настройка.
Но засега съм планирал да участвам в 400 метрови състезания след като достигна рекорда.