Внуците на Рено си искат компанията

Наследниците на Луи Рено са завели иск срещу държавата в пърижки съд, съобщава в. "Гардиан". Внуците на основателя на автомобилния гигант твърдят, че компанията е била национализирана неправомерно по недоказани обвинения в колаборационизъм.

Рено основава фирмата с братята си през 1898 г. Предприемачът умира в затвора през 1944 г., докато очаква да започне процесът по обвинения в сътрудничество с нацистите по време на германската окупация на Франция. През януари 1945-а Шарл дьо Гол и временното правителство на страната подписват декрет за конфискуване на компанията с твърдението, че Renault е предоставяла на немците возила и услуги по време на войната.

Седемте внуци на Рено се възползват от нов закон, внесен от Никола Сакрози, и оспорват конфискацията с аргумента, че противоречи на френската конституция. Адвокатите на ищците твърдят, че няма друго предприятие, национализирано по този начин, без собственикът му дори да стигне до съда. Наследниците се борят за финансова компенсация от френската държава.

Делото предизвика гнева на Комунистическата партия, комунистическите профсъюзи, организации на депортираните и някои историци, които обвиняват семейство Рено в опит да изопачи историята. Комунистите обявиха, че се противопоставят остро на "всеки опит да бъде реабилитиран Луи Рено".

Сред историците няма спор, че Renault е предоставяла двигатели, готови возила и технологии на нацистите. Въпросът е дали това е ставало доброволно, или - както твърди семейство Рено - компанията просто не е имала друг избор.

Някои изследователи на проблема изтъкват, че други големи индустриални групи - например Peugeot и Citroën - също са сътрудничили на нацистите, но след 1943 г. започват да поддържат съпротивата и съюзниците.

Миналата година семейство Рено предприе съдебни действия срещу музейна експозиция в малкото селце Орадур-сюр-Глан, много от чиито жители са избити от германски войници през 1944 г. Изложбата включвала снимка на Луи Рено с Адолф Хитлер и Херман Гьоринг на автосалона в Берлин през 1939 г. Наследниците на индустриалеца протестираха против използването на фотография отпреди войната като експонат в изложба за масово убийство пет години по-късно.