Mitsubishi Pajero Sport

Дали всъдеход с рамна конструкция на базата на пикап има право да носи “спортно” пояснение към името си е спорен въпрос. За сметка на това външността на Pajero Sport определено може да се нарече динамична. Този симпатичен всъдеход на Mitsubishi често попада в сянката на именития си батко, заради когото купувачите обикновено го пренебрегват. Всъщност моделът отстъпва на “стандартното” Pajero само заради липсата на междинен дифернциал и ограничения потенциал за тежък офроуд, което не е кой знае какъв недостатък в ежедневието. Изграден е върху шасито на пикапа L200, ползва същата механика и може да се похвали с напълно съизмерима надеждност, здравина и непретенциозност.

Сред силните козове на Pajero Sport изпъкват не само изпипаният дизайн и проверената техника. Моделът е един от най-достъпните в класа си и се произвежда в Япония, а това не е за пренебрегване. Качеството на изработката си личи дори при коли с внушителен пробег и степен на амортизация. Поддържа се по-евтино от класически всъдеход, но има и своите слаби страни.

На първо място сред тях трябва да се спомене ниската

каросерия

За автомобил с подобни габарити не е обичайно пътниците да се навеждат старателно при влизане или излизане. В зависимост от използваните гуми клиренсът варира в съвсем приличния диапазон от 205 до 220 мм, благодарение на което видимостта е превъзходна. Купето е поцикновано и за ръжда не може да става дума.

Приятни впечатления оставя и

салонът

Скърцане може да се долови само от тежките подглавници. Някои собственици решават радикално този досаден проблем, като леко огъват крепежните им прътове. Климатикът влиза в стандартната екипировка на повечето пазари, а след 2002 г. го заменя климатроник. От богатото допълнително оборудване заради рядко използване понякога отказва помпата на дюзите за миене на фаровете, а в колите от първите години на производството попада вода в лампата над регистрационния номер. Като цяло обаче изработката няма забележки.

Модерната напоследък практика да се внасят автомобили от Северна Америка рядко засяга модели като Pajero Sport. В Щатите всъдеходът на Mitsubishi не се продава от 2004 г. и презоеканската търговия с него не е рентабилна. Добре е все пак да се знае, че тамошното му име е Montero Sport и ако случайно попадне на подобен екземпляр, купувачът трябва да е наясно с разликите от европейските модификации. Задното окачване на американските версии е ресорно, а не пружинно. Освен това много щатски коли разполагат само със задно задвижване и доста по-малък клиренс. Особености има и географското разположение на пазара, за който е бил предназначен новият автомобил. За българските условия предпочитанията определено падат върху т.нар. “северна” комплектация с два акумулатора, две “печки”, подгряване на чистачките и отделен климатик за задния ред седалки. Pajero Sport се оборудва с два

двигателя

Бензиновият 6G72 е шестцилиндров, V-образен, и развива 170 или 177 к.с. (съществуват също така американски версии с 3.5-литров V6) 2.5-литровият дизел 4D56T (99 или 115 к.с.) е известен още от 1992 г. и се монтира на пикапа L200. Двата агрегата са истински “японци” - изключително надеждни и с огромен ресурс. Обгрижване на бензиновия мотор се налага чак след 320-350 хил. км, когато обикновено се възниква нужда от смяна на семеринги на клапаните. Макар “паспортните” предписания да указват подмяна на дюзите на дизела след 160 000 км, продължителността на живота им е много по-голяма. За такова дълголетие обаче се налага регулировка на разпрашителите на всеки 50 000 км и внимателно следене за вода в горивния филтър (за целта има специално предвиден датчик).

Свещите на бензиновия V6 са с платинени или иридиеви накрайници на електродите и издържат по 100 000 км. За да се сменят обаче се налага демонтаж на впръсквателния колектор. Когато ресурсът на свещите в колите след 2002 г. се изчерпи, бордовият компютър прекъсва подаването на горивна смес към неработещия цилиндър, за да спаси катализаторите. Симптомите (придърпване и ограничени обороти) приличат много на друга характерна неизправност на модела - прекъсващи лули на кабелите на свещите.

Сервизните указания препоръчват смяната на ангренажните ремъци на двата мотора да се извършва на всеки 80 000 км, като при дизела трябва да се подмени и ремъкът на балансиращия вал. След 120 000 понякога се появява омасляване в задната част на бензиновия двигател. Причината обикновено е в някоя от двете тапи на разпределителния вал, които струват смешни пари, но се сменят трудно.

Pajero Sport няма междуосев диференциал и не е добре да се кара дълго време с включено двойно предаване по асфалт, защото в противен случай се застрашава здравето на

трансмисията

За сметка на това задният диференциал е самоблокиращ, а конструкцията на раздатъчната кутия позволява включването и изключването на двойното предаване в движение със скорост до 100 км/ч за разлика от понижаващите предавки, които могат да се активират само на място. Проходимостта на автомобила несъмнено е добра, макар да не може да се мери с “голямото” Pajero. Кръстовините на карданните валове издържат не по-малко от 150 000 км, но трябва да се смазват на всеки 10 000. Ако са износени, могат да се сменят поотделно, но се налага балансиране на валовете.

Петстепенната механична скоростна кутия работи малко шумно. Касае се за особености на конструкцията, а не за неизпревност. Синтетичното масло в нея трябва да се смяна на всеки 40 000 км, колкото е и цикличността за автоматика, раздатъчната кутия и предния диференциал. За задния това се налага двойно по-често.

Окачването

на Pajero Sport съчетава несъкрушимостта на пикап и съвсем нелоша управляемост при по-висока скорост. Возията е твърда по всички стандарти, но пък компонентите на ходовата част са разчетени за дълга експлоатация в тежки условия. Втулките на предните носачи например служат поне 150 000 км, а задните - минимум 100 000. Могат да се сменят поотделно. По-слаби елементи са само стойките на стабилизаторите. Предните могат да се износят и след 10 000 км, а задните служат между 60 и 80 000.

Кормилният механизъм се отличава със завидна надеждност, но след 100-ина хиляди километра обекновено започва да жужи помпата на хидравличния усилител на волана. Решението е смяна. Шестте накрайника на кормилните щанги трябва да се смазват на всеки 10 000 км - това им гарантира не по-малко от 150 000 км пробег.

Спирачките

на модела оправдават името Sport. Четирите механизма са дискови, а антиблокиращата система е адаптивна и изменя алгоритъма си на работа в зависимост от режима на трансмисията. Доста собственици обаче се оплакват, че след 50 000 км при спиране започва да вибрира предният мост. Дисковете могат да се пристъргват до минимална дебелина 21 мм. Иначе се налага смяна.Mitsubishi Pajero Sport може смело да се препоръча на всеки, който държи на предимствата на всъдеходите, но не се изкушава от екстремния офроуд. Благодарение на гените на донора L200 в конструкцията на модела изначално е заложен огромен запас от здравина. За разлика от него обаче, японският всъдеход се чувства уверено и на магистрала, съчетавайки доста умело качествата на култовите си роднини от пустинните ралита с тези на лека кола.

Димитър Димитров