Renault Espace

Няма съмнение, че Renault Espace извърши революция в автомобилостроенето. Благодарение на модела днес пътищата в Европа изглеждат по съвсем различен начин, отколкото преди четвърт век. Той изведе многофункционалността в челото на добродетелите, по които се оценяват съвременните коли, а авангардната конструкция с полимерна каросерия и досега се смята за предвестник на най-модерните модулни технологии. Съществена роля за успеха на Espace изигра плодотворното сътрудничество между Renault и Matra - компанията, която го произвеждаше до 2002 г. Тогава Режията реши, че ще проектира и сглобява четвъртото поколение на минивана самостоятелно. От някогашните авангардни решения бе запазена само еднообемната концепция, а алтернативните материали в конструкцията останаха в миналото. Днес мнозина почитатели на модела смятат третата генерация за последния истински Espace преди стоманата да го превърне в засукан като дизайн, но конвенционален в конструктивен план участник в масовката.

Самото купе има почти космически дизайн с подчертано динамична линия. Остъклената площ конкурира Тракийската низина по квадратура, което пък води до друг потенциален проблем. Заради големината си ветроупорното стъкло е силно податливо на наранявания. При много употребявани екземпляри то е пукнато или има отлюпени парченца. Цената му е внушителна, а смяната - трудоемка и технологично сложна.

Автомобили като Espace се купуват на първо място заради простора и различните варианти, които предлага

салонът

В това отношение третото поколение на френския миниван не изневерява на традициите и може да се похвали с един от най-интересните и функционални интериори в сегмента. От 1998 г. моделът се произвежда и във удължена версия, наречена Grand. Модификацията позволява използването на багажника дори във вариант със седем места.

Както може да се очаква от името Espace, вътрешното пространство е направо необятно. Архитектурата позволява безброй вариации на организирането му, а удобството и комфортът са издигнати в култ. Космическата тема от външния дизайн е пренесена и вътре - кокпитът прилича на мостик на кораб от "Междузвездни войни". Третото поколение на модела бе един от първите автомобили с централно разположение на показателните уреди. За съжаление ефектните екстравагантни решения се отразяват недотам добре на практичността. Електронният дисплей по средата на арматурното табло невинаги се чете добре, а видимостта от мястото на водача далеч не е съвършена. Същото важи с двойна сила за качеството на изработката - особено при екземплярите от началото на производството. От сглобката определено има какво да се желае, а някои от материалите категорично не са подходящи за кола, в която по презумпция се вози цялото семейство. При оглед на употребяван екземпляр непременно трябва да се потърсят следи от присъствието на деца и кучета на борда. Добре би било също така да се провери състоянието на крепежните механизми на всяка седалка. Съвсем не са от най-здравите. Потенциалният собственик ще трябва да се примири и с факта, че за смяната на една крушка в арматурата се налага демонтажът на цялото табло.

Слабости показва и силовата част от конструкцията на Espace III. На първо място сред недостатъците трябва да се споменат проблемите с

двигателите

Дефекти показват както бензиновите, така и дизеловите мотори, с които се оборудва френският ван. Групата на първите включва 2.0- и 3.0-литрови агрегати с мощност 114/140 и 167/190 к.с. съответно. Далеч по-разпространени по обясними причини са четирицилиндровите модификации, но механичните повреди са актуални и при двата двигателя. Най-капризен все пак си остава старият дизел с обем 2.2 литра и мощност 113 к.с. Повреждат се възвратният клапан на отработените газове, турбокомпресорът и междинният охладител. Нерядко от строя излизат лагерите на коляновия вал, а маховикът издава странни звуци.

Монтираният от 1999 г. 1.9-литров dCi (98 к.с.) е нелоша алтернатива, но понеже разполага със система за впръскване Common rail от първо поколение, неприятности с дюзите и горивопроводите са почти задължителни. През 2001-ва започва оборудването с 2.2-литров dCi (130 коня), който определено може да се нарече най-удачният двигател за модела, но пък и цените на тези версии са различни.

Статистиките на техническите служби отчитат немалко неприятности и със

скоростните кутии

на Espace III. Най-сериозна опасност за автоматичните трансмисии създава възможното спукване на радиатора на охладителната им течност. Заради особеностите на конструкцията течността попада в кутията и я поврежда. Механични проблеми засягат и "ръчните" трансмисии.

Espace вози така, както изглежда на външен вид - плавно, меко и бързо. Хубавото е, че стабилността не е жертвана в името на комфорта. Пътното поведение съвсем не се вмества в представите за миниван, заслуга за което несъмнено има ниският център на тежестта, постигнат благодарение на прословутите композитни материали на каросерията. Освен това

ходовата част

се справя учудващо добре с издевателствата на българските пътища, макар да не демонстрира чудеса от надеждност.

За съжаление подобна оценка не може да се даде на бордовата електроника на френския еднообемник. Всъщност

електрическите системи

на Espace се сочат за едно от най-слабите звена в конструкцията на модела. При оглед задължително трябва да се провери функционалността на абсолютно всички уреди като се започне с показанията на арматурното табло и се стигне до стоповете. В противен случаи бъдещият собственик рискува да си отрови нервите с досадни и най-вече скъпи ремонти.

Димитър Димитров