Dacia Sandero 1.5 dCi

Марката Dacia вече трайно се настани на нашия пазар. Все още обаче лошият имидж на предшествениците на Logan не е заличен. Румънската марка вече е собственост на Renault и франсетата всячески се опитват да я изправят на крака. Всичко започна от модела Logan, от който последователно се появиха няколко модификации. Те бързо завзеха своето място на пазара, но това беше най-вече заради доста по-ниската цена. Това обаче съвсем не задоволи галите и те разработиха един нов модел, наречен Sandero, който беше логична стъпка в позиционирането на марката сред останалите европейски конкуренти от субкомпактния клас. Бензиновите модификации на Sandero се появиха на нашия пазар в началото на миналото лято, а сега дойде ред и на дизеловите версии. Те са две, като двигателите им са с обем 1.5-литра, но са с различна мощност - съответно 70 и 80 к.с. И двете вече са на родна земя, а тестът, който направихме, засяга по-мощното нафтово Sandero. Ето и по-конкретно за какво става дума.

Екстериор

Преди малко повече от половин година, когато ви представихме Sandero за първи път, обърнахме обстойно внимание на новия външен вид и затова сега само ще щрихираме основните линии на модела. Sandero впечатлява с доста по-заоблен дизайн, който е много по-близък до останалите европейски и японски алтернативи, отколкото до предшественика Logan. Концепцията на колата вече е съвсем различна. От седан тя се превърна в конвенционален хечбек. Като цяло новото Sandero притежава типичен европейски облик, доста наподобява на по-скъпия си брат Clio и именно екстериорният облик ще е в основата на превръщането на модела в пряк конкурент на утвърдените вече алтернативи.

Интериор

И отвътре нещата не изглеждат никак зле, въпреки че салонът е доста сходен с този на Logan. Материалите обаче са по-качествени, пространството е отлично и само малко по-неудобната навигация на някои от приборите може да се причисли към един от малкото недостатъци на колата. Останалите минуси се крият в по-слабата шумоизолация на автомобила спрямо пътя, както и недотам добрата видимост към монохромния дисплей на таблото. Иначе всичко останало е на отлично, за този клас, ниво. Седалките са удобни, прилично големи, като най-вече се характеризират с отлична ергономия. Мястото за краката на водача и пасажера до него е предостатъчно за нормално и комфортно пътуване. Отзад също е широко, а багажникът може да се похвали освен с функционалност и с един от най-големите обеми в този сегмент на субкомпактните автомобили.

Двигател и ходови характеристики

Вече стана дума, че предлаганите дизели са с обем от 1.5-литра, но с различна мощност. Ние имахме удоволствието да изпробваме по-мощния. Именно поради тази причина ще акцентираме на него.

86-те конски сили са напълно достатъчни за една много прилична динамика. Двигателят с индекс K9K е най-масовият агрегат на Renault, което е още един плюс за Sandero. Това е така, защото въпреки поостарялата концепция с по два клапана на цилиндър всички “детски болести” от него са изчистени. Освен с прилична динамика този агрегат се характеризира с доста добра икономичност. Безшумен е и е максимално опростен относно поддръжка. Агрегатът разполага с нагнетател, който впечатлява с малка турбодупка и с Common rail система. Налягането на горивото се регулира, като освен това е цялостно повишено - факт, определящ и по-голямата мощ и по-важното - оптималния въртящ момент. Към този агрегат е монтирана петстепенна механична скоростна кутия с добре напаснати спрямо оборотите на мотора предавателни числа. Освен това трансмисията ползва една и съща смазочна течност по време на целия живот на автомобила. Самият дизелов двигател е пригоден да работи на температури до минус 30 градуса по Целзий, а инжекторите “ядат” нафта с далеч по-лошо качество от това, посочено в европейските норми. Тези факти превръщат дизеловото Sandero в един от оптималните варианти за различни климатични, географски и, не на последно място, икономически условия. Още нещо, което прави впечатление, е окачването. То не е нито твърдо, нито меко, но е доста усилено и оптимално за нашата недотам добре устроена пътна мрежа. Като цяло поведението на Sandero dCi е на прилично ниво и спокойно може да се мери с конкуренцията.

Цена

Въпреки че бензиновите варианти са без конкуренция на пазара, и цените на новата дизелова Dacia са доста атрактивни. Предвид факта, че тестваният от нас модел е с по-високо ниво на екипировка, работният обем и мощността също са по-големи от тези на конкурентите, а цената на Sandero 70 к.с. стартира от 19 000 лева, може спокойно да се твърди, че за почитателите на нафтата това е един от удачните варианти. Не трябва да се пренебрегва и тригодишната заводска гаранция на автомобила.

Радослав Славчев