2010 Aprilia RSV4R

През следващата година легендарната италианска компания се завръща на сцената на еднолитровите мотоциклети с гръм и трясък! Конкуренцията в този клас става все по-свирепа с нови модели от всички световни производители, безброй нововъведения, нови участници ( BMW) и бутане на лимитите на моторите една идея по-напред.
Безсъмнено обаче всеки, когато се появи нов италиански мотоциклет, това е събитие, което трябва да бъде отразено. Те се отличават не само с върховен дизайн, но изпипване до последния детайл и истинско качество за купувачите. Какво предлага новата Априлия?

На пръв поглед, скокът в дизайна от предишния модел е радикален. Липсват облите форми, с които серията RSV се прочу. Странно, но в началото на това десетилетие, моторите им в Мото ГП, 250,125 и Супербайк имаха много общи черти. Сега тази визия е последвала световната тенденция за максимална агресивност и компактност. Новата Априлия наистина изглежда невероятна бърза, нищо не може да прикрие нейната състезателна натура и планът на компанията не само да спечели позиции в пазара, но и да стигне челото на Световния Супербайк.

Формите на мотора са определено върховни. Агресивната предница се състои от 3 фара, всеки, от които следва формата на състезателния преден спойлер. Той става все по-малък поради факта, че компаниите прекарват повече време, разработвайки своите машини в аеротунелите. Тази конфигурация намаля контактната площ с въздуха, а оттам и челното съпротивление, което може да значи ужасно много, когато се бориш да изпревариш някого на спирането след дълга права. Това е приемущество, което Макс Биаджи и компания ще използват и догодина в Световния Супербайк.

А формите в средната и задната част на мотоциклета се преливат невероятно. Честно казано, трудно ми беше да си представя, че толкова ръбеста конфигурация може да направи такъв страхотен резултат, но той е факт. Дизайнът изглежда като едно истинско цяло.

Изключение прави новият ауспух, който следва отлично чертите на мотора, ако гледаме отстрани и отзад, но като цяло е твърде голям и изпъква прекалено много на очи. Това е нещо необходимо, имайки предвид все по-строгите регулации за емисиите, но съм сигурен, че така или иначе истинските фенове ще го заменят.

От гледна точка на технологията, Априлията предлагат едни от най-изпипаните компоненти. Сърцето на мотора е 4 цилиндров V образен двигател, който представлява отличен компромис между динамиката и компактността на двуцилиндров и мощността на конвеционален четирицилиндров. Тази конфигурация дава по-нисък център на тежестта, което значи увеличена стабилност в комбинация с много по-централизирана маса. Това кара Априлията да сменя посоката мълниеносно бързо, също като двуцилиндровите машини, запазвайки солидна доза стабилност. Различното е, че тя носи и „удара" на 4 цилиндровата мощ във високия диапазон на оборотите, където развива над 180 коня и достига до 14 000 оборота в минута!

Един страничен ефект е, че вибрациите не са така уравновесени, както при редовата 4 цилиндрова конфигурация. Това налага влагането на още един вал, който да ги погаси, което увеличава теглото и усложнява конструкцията.
Дроселовите клапи са по 48 мм и след тях намираме двойни инжектора, който се грижат агрегатът да е максимално ефективен. Главният вкарва гориво при ниски и средни обороти, а вторичният се включва когато оборотите започват да наближават максимума.

Електрониката, както при всички италиански мотоциклети е на върховно ниво. Опитът на Априля в Мото ГП носи днес на клиентите безжична връзка между ръчката на газта и двигателя, технология, която ще стане част от всеки мотоциклет в следващите години. 3 детектора следят позициите на ръчката и на дроселите, за да осигурят най-ефективното пълнене на цилиндрите. Освен това намираме и 3 карти на двигателя - Спорт, Път и Писта. Последната предлага пълната сила на двигателя във всички предавки, а първите две постепено намалят мощността и въртящия момент за по-спокойно каране.

Като цяло двигателя има звук, много по-различен от 4 цилиндровите японски мотоциклети и е най-близкото нещо, което има на пътя до истинска състезателна машина от най-висок клас.

Голямо внимание е отделено и на окачването. Изненада за мен представлява промяната на вилката от Олинс до Шоуа и Закс. Качеството им е чудесно обаче и предлагат много възможности за промяна на настройките, за разлика от демпера, който не може да се пипа.

За финал, Априлия наистина са направили Супербайк за масите. Фактът, който намирам за най-невероятен е цената, която е значително по-евтина от конкурентите си в лицето на Дукати и МВ Агуста, и не много по-голяма от тази на японските мотори. Стискам палци и за успехи в Световния Супербайк, където догодина се очаква да бъде истински оспорвана битка между производители. Годините, когато доминираха обичайните заподозрени са отдавна отминали!