Тържество на формата

За разлика от повечето японски автопроизводители Honda няма почти никакъв опит в областта на возилата с повишена проходимост. Единствените сериозни всъдеходи с емблемата на компанията Passport и Hori­zon се предлагат само в САЩ и всъщност са леко променени Isuzu Amigo и Trooper. Окуражени от пазарния успех на SUV-а CR-V обаче, преди година и половина конструкторите на Honda решиха да изненадат публиката със съвсем нов автомобил, за кла­са на когото се спори и до­сега.
В Япония са свикнали да гледат на компактните ко­ли с не по-малко сериозност, отколкото на останалите, и вероятно не са били никак изненадани от появата на HR-V. След дебюта на модела в Европа обаче купувачите взеха да се чудят с какво си имат работа - спортно купе, семеен универсал или джип, и все още поклащат глави с недоверие. HR-V наистина не прилича на нищо познато в Стария свят до момента или по-скоро на умело подреден пъзел от популярни дизайнерски решения. Най-близката асоциация, която идва на ум при първи поглед към външността е “качена на високо шаси Honda Civic със задница на Volvo комби от началото на 90-те”. Ако умозрителните разсъждения минат на заден план и човек се поинтересува от сухите цифри, объркването става генерално. Двигателят на колата развива максималната си мощност при 6 200 об./мин. Подобен показател е добра визитка за спортни автомобили и някои по-спокойни шосейни мотоциклети. Едновременно с това, максималният вър­тящ момент на HR-V се достига при 3 400 оборота, което я родее с голяма част от бензиновите всъдеходи.
Каквато и да е принадлежността на японския автомобил обаче, трудно може да остане незабелязан по улиците. Оценките за външността му варират от “приветлива” до “хищна”, но без изключение с положителен знак. Напоследък в дизайна се нароиха повече течения, отколкото школи в живописта в началото на века, но малцина производители са лансирали по-оригинална каросерия. Като че ли всеки елемент от екстериора е замислен така, че да учудва и очарова. Още по-впечатляваща е своебразната хармония, в която са съчетани наглед взаимоизключващи се стилови линии.
Смесицата на различни дизайнерски жанрове про­дължава и в оформлението на вътрешното пространство. Характерните за семейни комбита и миниванове безбройни ниши, “долапчета” и джобове за дреболии, каквито на собственика и през ум не би минало да вземе на път, съжителстват с ексцентрични финтифлюшки като “къдравата” козирка над двата сини циферблата на показателните уреди. Всъщност споменатите “жабки”, пръснати из купето, вършат чудна работа, но броят им такъв, че спокойно може да докара проблеми на хора с по-слаба памет. Дизайнерите са търсили начин да прокарат спортен дух в почти всеки от елементите на интериора. Ето защо въпреки високото разположение на седалките позата няма нищо общо с “табуретковата” ергономия на повечето возила с всъдеходни претенции. Дългоходовите регулировки на креслата и волана позволяват да се заеме поза почти като в спортна кола. Едновременно с това предимствата на видимостта при SUV-овете се запазва и водачът се ползва със значително предимство пред “нормалните” автомобили. Неприятното е, че назад тя почти отсъства. Пречат както вирнатата задница и дебелите колонки, така и подглавниците на втория ред седалки. Предният капак пък е прекомерно скосен и за привикването с габаритите изисква време. Немалко майсторлък е нужен и за настаняване на задните седалки. Упражнението се състои приблизително в това да се влезе в хечбек с три врати, само че с десетина сантиметра по-висок праг. След като разкърши снага, пътникът ще трябва да се примири с недостига на пространство за краката. Ако водачът и пасажерът до него се лишат малко от изобилието на обем отпред, положението се променя до приемливо. На дивана отзад обаче трима души едва ли биха пътували удобно. Тази година бе представена нова версия на HR-V с пет врати и удължена база, които несъмнено облекчават експлоатацията. Багажникът обаче едва ли е драстично по-голям. В случая вместимостта му се измерва с три, максимум четири, куфара със средна големина. Хубавото е, че когато облегалката на задната седалка се свали, подът на образуваното товарно пространство е абсолютно равен. Недостигът на обем може да се компенсира и с импровизации с делящата се облегалка. Въпреки изброените недостатъци обаче, салонът заслужава много висока оценка, а ергономията на предните места наистина впечатлява. Седалките са по-скоро твърди и подсказват за опита на производителя в спортното автомобилостроене.
Подобни спомени навява и моторизацията на HR-V. Мо­делът се оборудва с две версии на вездесъщия 1.6-литров двигател на Honda. Първата е с един разпределителен вал и мощност 105 к.с. и доскоро бе единствената опция за Европа. Втората се предлага отскоро на Стария континент. снабдена е с фирмения специалитет VTEC, сиреч система за промяна на фазите на газоразпределението. Бонусът от нея са допълнителни 20 кончета и доста по-пиперлив нрав. Дори базовата модификация обаче не среща трудности с компактния SUV. Двигателят реагира мълниеносно на подаването на газ сякаш за да стигне възможно най-бързо до диапазона обороти, в които се чувства уверено. Типично за кола с тази марка, достигането им не е никакъв проблем и създава доста емоции, особено от акустично естество. Ако бъде настъпен както си му е редът, агрегатът издава почти мотоциклетен звук. Някои никак няма да са възхитени от вокалните му данни, други ще са във възторг. Във всички случаи, при натоварено градско движение с темперамента му трябва да се внимава. Моторът “развърта” в мига, в който педалът на газта бъде докоснат, и не е изключено габаритната дължина на предния автомобил в колоната рязко да намалее. В интерес на истината усещанията при придвижване в центъра на града например не са особено приятни. За плавно потегляне с HR-V трябват немалко умения и нерви, в резултат на което напредването с метър-два при чакане на светофар прилича по-скоро на подскачане напред.
Едва ли има някой, които да очаква сериозни всъдеходни качества от автомобил с външността и оборудването на Honda-та. Всъщност може да се поспори дали моделът изобщо е с двойно предаване. Според разбиранията на конструкторите то се вмества в словосъчетанието Real Time 4WD. Въпросната система задвижва само предния мост, а когато “усети” пробуксуване, прехвърля въртящ момент към задния. Практическите є достойнства извън пътя са крайно съмнителни, но без съмнение върши добра работа за стабилността на мо­кър асфалт и спестява доста от ядовете покрай намирането на някой, който да е така любезен да ви побутне в някоя зимна утрин. Въп­росната трансмисия е комплектована с твърдо окачване с мощни стабилизатори на напречната устойчивост. Кинематиката на задния мост е такава, че колелата изпълняват незначителни завиващи функции. Комбинацията не се отразява много добре на комфорта, но осигурява завидни експлоатационни качества на пътя. Макар и доста висока, колата почти не се накланя в завой дори при по-висока от разумното скорост. Това е добре, защото HR-V предразполага и поощрява бързото каране. Ускорението до 160 км/ч почти не се усеща, а двигателят дава знак, че то далеч не е преде­лът.
По същество Honda HR-V е автомобил с предно предаване и не бива да се оценява като всъдеход. Ако това условие бъде спазено, моделът става чудесен пример за разчупено мислене и ненавист към сивотата. Цената му се доближава до тази на стандартен хечбек от средния клас, а е далеч по-забавен и колоритен. В края на краищата формулата “съ­дър­жа­нието е по-важно от формата” понякога е ужасно скучна.

Димитър Димитров
[email protected]
          

Темите в брой 39(166)
от 01.10.2000-07.10.2000


София - международен център на борбата с автопрестъпността
(АКТУАЛНА ДИАГНОСТИКА)


Audi V8/A8 - богат-беден
(АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО:+/¦)


С Audi V8 скъпото излиза евтино
(АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО:+/¦)


American Bantam
(РЕТРО ПАРАД)


Виаграта на вождовете
(МАНИЯ)


Вариации на тема Audi A4
(НЕДИСКРЕТНО)


Ferrari постигна безапелационна двойна победа на “Индианаполис”
(СПОРТ НА КОЛЕЛА)


Рубенс Барикело: Имах шанс и не го пропуснах
(СПОРТ НА КОЛЕЛА)


Непроходимата джунгла
(ЛУД СВЯТ)


Кръстоносен поход с газова бутилка
(ТЕХНОЛОГИИ)


Новото лице на Ford Mondeo
(ДЕБЮТАНТИ)


Блестящата идея на Sachs
(МОТОАКЦЕНТИ)


Тържество на формата
(ПАЗАРЪТ В БЪЛГАРИЯ)