След появата и огромния успех на Renault Espace вече нищо не можеше да спре интереса на публиката към така наречените ванове. Хората се убедиха в тяхната функционалност и все по-често купуваха такива автомобили.
Продажбите им растяха с такава скорост, че Renault пренесоха концепцията и в по-долния клас - създаден бе Scenic. Междувременно почти всички производители имат или разработват компактни и по-големи ванове.
Сред първите бе и Opel, чиято Zafira светкавично се наложи на пазара. Окрилени от успеха германците също се пренесоха няколко стъпала надолу и конструираха първият европейски микрован, който нарекоха с подходящото име Agila.
Веднага се видя, че автомобилчето е близнак на появилият се преди това Wagon R+ на Suzuki. В основата си двата модела представляват един и същ автомобил, разработен съвместно от японци и германци, които са част от световния лидер General Motors.
Разбира се, има известни разлики между двата модела. Отвън това е радиаторната решетка и емблемата върху нея. Иначе дизайнът е напълно еднакъв. Формите на микромобила са заредени с много виц. В този сегмент това е задължително условие за успех. В излъчването на автомобила обаче се долавя японската нотка, което неминуемо разграничава Agila от останалите Opel-и.
Микрованът, както се полага, е с много компактни размери. Дължината му е едва 3.50 метра, което го прави
най-късия автомобил, носил някога
кръглата емблема със светкавица в средата.
Това го прави и шампион в дисциплината “намиране на свободно място в центъра на София и сместване в него”. 60 секунди няма да ви стигнат само ако решите да паркирате зад касите в Метро, но не значи че няма да успеете.
И тогава сами ще се учудите колко много покупки можете да съберете в смешния багажник на Agila. В нормалния случай обемът му е 240 литра. Не, няма печатна грешка. Просто автомобилчето компенсира с височина. Задният капак се отваря нагоре, и то достатъчно, а прагът е нисък, улеснявайки товаренето.
Ще кажете какво пък толкова, 240 литра не стигат за 21-инчовия телевизор и велосипеда, които чакат на касата. А как ви се струват 1 250 литра? Именно толкова се освобождават, когато свалите задните две седалки. Всъщност, не свалите, а приберете в пода. При тази операция, която не изисква големи усилия, седлото потъва надолу, а облегалката пада напред, образувайки равна повърхност.
В купето на Agila могат да се намерят и други полезни в ежедневието идеи, като джобове във вратите, чекмеджета под предните седалки, поставки за чаши. Функционалният пакет, включващ джобове в облегалките на предните седалки, мрежа в багажника и разграничителна мрежа, струва допълнителни 175 лв.
Като цяло може да се каже, че изработката е на високо ниво. Комфортът се повишава от сравнително добрата изолация на купето, която при максимална скорост все пак пропуска шумовете от насрещния вятър. Не е учудващо, предвид
високото въздушно съпротивление на автомобила - 0.37.
За него вина имат и страничните стени, които са максимално изправени нагоре. Това води до изненадващо голямо пространство в купето. За четирима пасажери малкият автомобил е достатъчно просторен. Петима дори по документи не могат да се транспортират с Agila. Над главите, разбира се, е най-широко. Седалките са удобни, но предлагат твърде малка странична опора. Естествено, влизаща с 90 км/ч в завой Agila няма да е често срещана гледка.
По отношение на шофирането най-късият Opel е особено клиентски ориентиран. Инструментите на таблото са подредени ергономично, не липсва характерният за Opel инфодисплей. Предавките на скоростната кутия се превключват съвсем спокойно. Управлението е с електрохидравлично усилване и е повече от леко. Маневрирането при успоредно паркиране не би трябвало да е проблем за дамите.
Возията на микромашината може да се определи като комфортна. Все пак, окачването е стегнато и не позволява на колата да поднася в завоите. Това се дължи и на сравнително широката следа. При високи скорости обаче, Agila става податлива към страничен вятър.
Ясно е, че всички изброени дотук предимства и недостатъци са същите като при Suzuki Wagon R+. Голямата разлика между близнаците е в използваните двигатели. В Agila се поставят еднолитров и 1.2-литров ECOTEC на Opel. Wagon R+ се предлага само с 1.3-литрова машина на Suzuki.
По-мощният мотор на Opel придава изключителна пъргавина на Agila в града. Колата реагира моментално на газта, достига с лекота високи обороти. При това се забелязва
по-тих и спокоен ход, отколкото при агрегата на Suzuki.
На магистралата Agila се представя прилично, но си личи, че това не е нейна територия. Разходът на гориво тук се качва до непривични за този сегмент измерения. За сметка на това в града колата е много икономична, макар да отстъпва на Wagon R+. По отношение на разхода не си заслужава да избирате еднолитровия двигател на Opel тъй като разликата е пренебрежимо малка.
Почти никаква разлика няма между Agila и Wagon R+ в цената. За по-високото ниво на оборудване в малкия Opel тя е 18 100 лв. Изглежда висока, но автомобилът е оборудван с много екстри. Някои от тях, като въздушната възглавница например, все още са лукс в класа на микроавтомобилите. Все пак, съотношението цена/оборудване не може да бъде определено като най-атрактивното на нашия пазар.
За сметка на това, Agila е сред най-ведрите и пъргави минита и заслужава внимание. Още повече, че не с всеки ван можете да паркирате за 60 секунди.
Петър Иванов
[email protected]
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Cavkov
20:44 07.05.2010
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Z12XE
02:15 30.04.2017