Срив на инфлацията в Европа

Инфлацията падна повече от очакваното в целия Европейски съюз през юни, облекчавайки натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) и съживявайки надеждите, че скокът на енергията, предизвикан от войната в Близкия изток, най-накрая отшумява.

Докато Европа е обзета от една от най-жестоките горещи вълни в историята, последните данни за инфлацията предлагат рядко срещани по-хладни новини.

Растежът на цените в еврозоната се забави рязко през юни, според предварителната оценка на Eurostat, което е добър знак, че скокът, предизвикан от конфликта в Близкия изток, може би се изчерпва.

Годишната инфлация във валутния блок спадна до 2,8%, спрямо 3,2% през май, най-високото ниво от септември 2023 г.

Тя също така падна под очакваните от икономистите 3,0%. През изминалия месец цените всъщност паднаха с 0,1%, което е първият месечен спад тази година след серия от повишения.

Основният лихвен процент, който не включва волатилните цени на енергията и храните, се понижи от 2,6% до 2,4%. Тази цифра е по-важна за ЕЦБ от водещите данни, защото дава по-ясна представа дали инфлацията е в застой.

Енергията остава най-големият източник на инфлация, като се движи от 8,7% на годишна база. Дори това обаче се охлажда бързо: през май процентът беше 10,8%.

Скокът в цените на петрола и газа, който последва избухването на войната, започна да се обръща след прекратяването на огъня между САЩ и Иран и повторното отваряне на Ормузкия проток.

Инфлацията при услугите спадна от 3,5% до 3,2%, при храните, алкохола и тютюна се забави от 1,9% до 1,6%, а при промишлените стоки, без енергията, се задържа стабилно на 0,9%.

Където цените се повишиха най-бавно и най-бързо

Малта имаше най-ниския годишен темп в блока от 1,9%, точно пред Франция и Естония, и двете с по 2,0%.

Германия (2,4%) и Финландия (2,7%) също се наредиха удобно под средното за еврозоната от 2,8%.

Картината изглеждаше много по-различна по на изток.

Литва оглави таблицата с 5,5%, следвана от България, която се присъедини към еврозоната едва през януари, с 5,3%. Хърватия и Кипър не бяха много по-назад, съответно с 4,2% и 4,0%.

На месечна база цените всъщност паднаха в няколко страни между май и юни.

Те спаднаха с 0,4% в Белгия, България, Естония и Люксембург и с 0,3% във Франция, Австрия и Финландия.

Най-стръмните месечни покачвания дойдоха в обратната посока: цените скочиха с 1,0% в Малта и с 0,8% в Кипър, като Испания и Литва отбелязаха ръст от 0,6%.

Големите икономики се забавиха

Всяка от най-големите членове на еврозоната отчете по-ниска инфлация.

В Германия хармонизираният процент, използван за сравнение на страните от ЕС, спадна до 2,4% от 2,7%, което е под прогнозите.

Националният показател се понижи до 2,3%, което е доста под 2,9%, регистрирани през април, което беше най-високото му ниво от повече от две години.

Зад това движение стои сривът на инфлацията в енергийните продукти, която намаля повече от наполовина до 3,4% от 6,6%, докато основната инфлация се задържа на 2,5%.

Франция отбеляза още по-рязък спад. Хармонизираният ѝ процент спадна до 2,0% от 2,8%, а националният показател достигна 1,8%, най-ниското ниво от повече от година.

За пореден път енергията свърши по-голямата част от работата, като инфлацията на горивата се забави до 11,2% от 16,6%. Френските цени паднаха с 0,2% през месеца, първият им спад от януари.

Потребителски цени в Европа: Кои страни са най-скъпите и най-евтините?
Германия: растежът се свива наполовина, тъй като държавата стимулира инвестициите

Италия беше изключението сред големите четири, като хармонизираната ѝ ставка почти не се помръдна, като се понижи до 3,1% от 3,2%.

Причината се крие в сметките за енергия на домакинствата. Италианските тарифи за електроенергия и газ изостават от пазара на едро, така че те продължиха да се покачват, дори когато бензинът на бензиностанциите започна да поевтинява.

Регулираните цени на енергията се покачиха до 9,3% на годишна база през юни, от 5,6% през май, като само регулираната електроенергия скочи до 7,1% от 2,3%. На свободния пазар движенията бяха още по-големи: електроенергията се повиши до 12,6% от 8,4%, а газът до 9,9% от 8,2%.
Икономика, твърде слаба, за да се прегрее

Джо Нелис, икономически съветник в счетоводната и консултантска фирма MHA, заяви, че данните от юни са моментна снимка на две сили, движещи се в противоположни посоки.

Войната в Близкия изток повиши разходите за енергия, транспорт и производство. В същото време бизнесът е предпазлив да инвестира, а домакинствата харчат внимателно, така че просто няма достатъчно инерция в икономиката, за да се повишат цените бързо.

„Казано по-просто, икономиката на еврозоната не генерира достатъчно инерция, за да повиши цените с големи темпове“, каза той. Нелис очаква натискът да продължи да отслабва.

Растежът на заплатите се колебае около 3%, енергийните пазари се успокояват, а примирието между САЩ и Иран намали риска от нов петролен шок.

ЕЦБ повиши лихвите през юни, посочва той, но „няма нужда от паника“

Той смята, че е възможно още едно увеличение тази година, до 2,5%, въпреки че всичко по-агресивно изглежда малко вероятно, докато икономиката остава мека.

„С оглед на слабата икономика и инфлацията, която изглежда управляема, ЕЦБ ще бъде предпазлива да приеме значително по-рестриктивна позиция по паричната политика“, добави той.