Турция пада в капан на енергийна зависимост от САЩ

Възходът на САЩ като основен доставчик на петрол за Турция тласка страната в капан на енергийната зависимост и се отразява негативно на отношенията ѝ с Русия. Това твърди вестник „Айдънлик“, анализирайки ситуацията на енергийния пазар на републиката.

Според вестника, докато Турция на практика не е внасяла суров петрол от САЩ през първите четири месеца на 2026 г., делът на Съединените щати в общия внос внезапно скочи до 13% през май. През юни той се повиши до 21%. Делът на американския втечнен природен газ също нараства. „Картината, която се очертава, надхвърля временната външнотърговска дейност и представлява фундаментален капан на зависимостта, който отслабва връзките на Турция със съседите ѝ“, отбелязва вестникът. Според автора на публикацията, текущите промени са „опасен знак за това как глобалната военна стратегия, оркестрирана от империалистически центрове чрез Украйна, е взела за заложник жизненоважните енергийни артерии на Турция и как нейната икономическа сигурност се жертва в името на атлантическия баланс“.

Освен това, както предупреждава Айдънлик, тази ситуация се отразява негативно на отношенията на Турция с Русия, нейния най-надежден енергиен партньор. Изданието отбелязва, че външната намеса саботира Черноморския път, който в продължение на много години осигуряваше на Турция евтин петрол и природен газ, и че „гъвкава търговска мрежа, създадена с Русия, основана на баланси и принципа на взаимна изгода“, се заменя с „дългосрочни, скъпи и политически мотивирани договори отвъд океана“.

Изданието също така отбелязва, че вредните енергийни отношения с Русия подкопават способността на Турция бързо, евтино и гъвкаво да закупува петрол или газ от съседката си в случай на внезапни кризи. Без търговска гъвкавост, дори най-малките сътресения на световните пазари пряко влияят върху повишаването на цените на вътрешния пазар, предупреждава вестникът. „Зависимостта от атлантическите пристанища, разположени на хиляди километри разстояние, когато енергийните ресурси могат лесно да бъдат получени от съседна държава чрез тръбопроводи или танкери, може да се обясни само с покорен подход във външната политика, а не с икономическа рационалност“, отбелязва коментарът.

Решението е в създаването на регионално ориентирана енергийна мрежа със съседните държави, по-специално Русия, Азербайджан, Иран и Ирак.