Шеврон ще дупчи за шистов газ до Вранча

След Полша и Румъния залага на шистовия газ като алтернатива на своята енергийна зависимост от Русия, съобщава АФП.

„Шистовият газ е бъдещето“,

заяви президентът на румънската Агенция за природните ресурси (ANMR) Александри Патрути.

Според доклад на американската агенция за енергийна информация залежите на спорната в екологично отношение енергийна суровина в България, Румъния и Унгария се оценяват на 538 млрд. куб..

По тази причина не е е случаен интереса на американската „Шеврон“ (Chevron), канадската „Стърлинг рисърс“ (Sterling Resources) и унгарската МОЛ (MOL) да разработват местните находища. „Шистовият газ представлява голяма възможност за Румъния“, заяви директорът на европейския отдел на „Шеврон“ Томас Холст.

Компанията притежава концесия за 600 000 ха в района на Бърлад, източна Румъния.

От „Шеврон“ са набелязали три перспективни места за предварителни проучвания, но те се пазят в тайна преди да са получени всички разрешения от правителството заради протестите на местното население. От американската компания ще се постараят да избегнат създаването на излишно напрежение и по неофициална информация се очаква сондирането да започне през втората половина на 2012 г., заявиха за Факти.бг местни природозащитници.

Те признават, че

в момента Румъния няма специално законодателство за шистовия газ,

което повдига доста тревожни въпроси. Притеснителен е фактът, че Бърлад, който се намира близо до границата с Молдова, е близко до земетръсния район Вранча.

По тази причина природозащитниците се опасяват, че използвания метод на хидравличен фракинг при проучванията освен, че може да отрови подпочвените води, но и да предизвика размествания на земните пластове и евентуално земетресение.

Кметът на 69 000 Бърлад Константин Константинеску (на снимката) заяви пред АФП, че „Шеврон“ все още не се информирали местното население за своите намерения.

„За мен е много по-важно негативният ефект върху природата от тези проучвания, отколкото обещанията за един псевдо просперитет“, обяви Константинеску.

Втората по големина петролна и газова компания в САЩ -

„Шеврон“, наскоро загуби възможността за проучване на шистов газ в България

заради опасения за последствията от сондажите върху околната среда и след силен натиск от граждански протести.

Припомняме, че на 15 юни 2011 г. правителството даде 5-годишно разрешение на "Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" ЕООД да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1 Нови Пазар".

Теренът е разположен на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. В решението не се уточняваше каква точно технология може да се използва, което предизивика протестите на природозащитниците.

Дружеството беше избрано за титуляр на разрешението след проведен конкурс. В дейности по опазване и възстановяване на компоненти на околната среда по време на и след изпълнението на работната програма "Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" трябваше да вложи 4 милиона евро.

Междувременно стана известно, че

запасите от шистов газ на Полша са 10 пъти по-малко от предполагаемото по-рано.

Новата оценка показва запаси за между 346 и 768 млрд, куб. м. Досега се смяташе, че на територията на страната има залежи за 5,3 трлн. куб. м. шистов газ.

Полският геоложки институт е анализирал данните от 39 сондажа, осъществени в период от 30 години между 50-те и 80-те години на ХХ век. Предишните данни за повече от 5 трилиона кубически метри от миналата година бяха на Министерството на енергетиката на САЩ. Но дори и десет пъти по-малки, тези залежи биха стигнали на Полша за време от 35 до 65 години. Залежите на шистов газ са третите по големина в Европа.

На 4 март 1977 г. България е ударена от земетресение с епицентър Вранча

и магнитуд от 7,4 по Рихтер. Жертвите бяха над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.

Земният трус беше усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.

Най-силно беше засегнат гр. Свищов, където бяха разрушени промишлени и жилищни сгради. Паметни плочи за загиналите над 100 човека бяха поставени на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок.