Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Биоземеделието - добрата алтернатива за Индия

Все още търсенето на биопродукти в Индия е слабо, но все повече индийски фермери откриват биоземеделието, което им осигурява по-високи и по-стабилни доходи

Публикувана: 30 Май, 2019 17:21
5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 664
Биоземеделието - добрата алтернатива за Индия
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Ракаш Чинапа се радва на своята жълта био-леща. Той я смята за нещо особено. По-рано дребният фермер от Кодалипура в индийския щат Карнатака отглеждал само люти чушки. Сега е разширил асортимента с нови култури: леща, боб, копър, кориандър.

"Отглеждам само биопродукти", казва гордо 43-годишният зеленчукопроизводител. Един кооператив от Бангалор изкупува продукцията му. Той работи с още около 40 селски стопани от околността, чиято продукция заминава за отдалечената на 40 километра метрополия.

Земеделието - важен икономически фактор

Ракаш Чинапа разказва как е решил да премине към биопроизводство. С подкрепата на германското Министерство за икономическо сътрудничество и банка KfW в Индия се осъществява проект за въвеждането на устойчиви модели на развитие в индийското селско стопанство. Изпълнител на проекта е индийската Национална земеделска банка NABARD.

От KfW посочват, че е много важно да има алтернативи в една страна, чийто аграрен сектор произвежда 17 процента от БВП и осигурява - пряко или косвено - поминъка на две трети от населението. Освен това индийското селско стопанство е сред основните причинители на парникове газове, напр. заради използваните минерални торове, и разхищава много вода.

Естествени торове

Това е било така и в стопанството на Ракаш Чинапа. С помощ от кооператива той е преминал към капково напояване и сега използва два пъти по-малко вода. Освен това е започнал да наторява с биологични продукти. "От химическите торове получавах главоболие, често ми прилошаваше. Сега всичко отшумя", казва той.

Селските стопани в Бангалор сами произвеждат биоторовете, в които влагат пет съставки. Оставят сместа да ферментира в продължение на 20 дни, след което започват торенето.

"Днес печеля с 30 процента повече, отколкото преди. А доходите са по-стабилни, защото вече не съм зависим само от цената на лютите чушки", казва Чинапа. От нивата си, голяма около половин хектар, той си докарва до 250 евро на месец. Много по-лесно продава и стоката си: преди е трябвало да кара продукцията си с мотопед чак до Бангалор, е сега използва намиращия се наблизо изкупвателен пункт.

Биоземеделието е във възход

Една от рампите се намира в близост до десетмилионния град. "Оттук биопродуктите заминават за Бангалор или за други райони на страната", казва Кришна Празад, един от двамата директори на кооперативното стопанство. По думите му, търсенето на биопродукти в Индия нараства и вече съставлява един процент от националното потребление на зеленчуци и зърнени култури. И докато на местните пазари биопродуктите често са двойно по-скъпи отколкото останалата земеделска продукция, в техния кооператив разликата е между 20 и 30 процента.

В щата Карнатака кооперативът работи със 700, а в цяла Индия - с 2000 сертифицирани земеделски производители. Превръщането на конвенционалното в биостопанство трае около три години. "Затова на много фермери, които обработват огромни площи, се нуждаят за прехода от повече време. Обаче усилието си заслужава: "От един хектар след това те могат да изкарат между 450 и 500 евро", казва Кришна Празад.

Запазване на многообразието

Кооперативът се грижи и за още нещо: "Ние поддържаме голяма банка със семена, за да запазим многообразието на индийското селско стопанство", казва Анита Реди, една от неговите подуправителки. За това се грижат основно жени.

"Понастоящем разполагаме с почти 40 традиционни сорта ориз и над 50 вида плодове и зеленчуци. Освен местните сортови семена, кооперативът предлага и екзотични такива, например от киноа и чия. В Европа търсенето е огромно, а цените са високи. Това знае много добре и Кришна Празад.

"Ние искаме и да изнасяме", казва той. Подготвя се и първото представяне на кооператива на специализирано биоизложение в Германия. И ако стъпката е успешна, скоро биолещата на Ракаш Чинапа може да стигне и до Европа.

Индия

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
СтоПроцента
(гост)

Неутрално
1 Отговор
в 100% от страните биоземеделието е актуално, защото "европейските" вериги продават гумени мечета вместо плодове и зеленчуци. Спрете с тези промивки, няма био-земеделие .... вие и това го превърнахте на бизнес.

Оценка:
-0 +2

Гост
(гост)

Неутрално
2 Отговор
Най гадната отвратителна държава пълна с мангали,отвратителни,нечистоплътни,серат и перат в реките ....ужас на ужасите....нашите Орки,тъмно кафяви са същите...Господи Аллах спаси ни от тая напаст

Оценка:
-2 +2

Meganoob BG
(гост)

Неутрално
3 Отговор
А индийците някой да ги е питал дали им се земеделства? Ама естествено, те не ги питаха дали искат и да са британска колония. Защо 1 милиардна държава трябва да се съобразява с мнението на някакви многознайковци? Демократично ли е 5 милиардна Азия, само тя да прави компромиси с икономиката си? ООО! Чакай, забравих. Вие не ги считате за хора. Правата на човека и на гражданина се спазват, друг е въпроса кои биват считани за човеци?

Коментиран от #4


Оценка:
-1 +1

4
Този коментар е премахнат от модератор
ДЕМОНкрация
(гост)

Неутрално
5 Отговор
Биоземеделието е с до 50% по-скъпо от пръсканото с химикали. Проблема е, че това е в ущърб на химичните и фармацевтични концерни, които ще претърпят огромни загуби. Затова няма помощ към био производители, както няма контрол върху търговските цени и качество. В момента едни био кайсии се произвеждат с 50% по-скъпо от тровените с химикали, но търговеца ги продава 10 пъти по-скъпо, което ограничава пазара. Така няма достатъпно клиенти и производители. Освен това мафията продава фалшиви био храни и прави огромни печалби

Оценка:
-0 +1

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Анастас Анастасов
Депутатът от ГЕРБ иронизира позицията на БСП по отношение на ключовия закон:
Явно маите са познали за 12.12.2012 г., когато влиза в сила Законът за отнемане на незаконно придобито имущество."

Още бисери