Струва толкова, колкото кажеш

Вече има кафенета, ресторанти и хотели, в които клиентите сами определят цените. Това не е някаква шега, а нов бизнес-модел. Дали от него човек може да забогатее, пише „Дойче Веле“.

Изненада, недоверчиви погледи, дори уплаха - такива реакции предизвикват съдържателите на малко кафене в Мюнхен, когато започнат да уверяват клиентите си, че могат да платят толкова, колкото решат. Братята Хилдебранд са заимствали идеята от Карибските острови и вече 4 години клиентите им плащат толкова, колкото искат.

Странно, но факт

Това, което на пръв поглед изглежда като евтина шега, в действителност се нарича Pay-What-You-Want - една екзотична инициатива, която е не толкова нова, колкото странна и необичайна. Представлява оригинален алтернативен модел за плащане, до който прибягват най-вече малки прохождащи фирми, които по този начин се опитват да привлекат вниманието на клиентите. Изпробван е от съдържатели на фризьорски салони и хотели, на винарни и малки ресторанти.

В кафенето на братята Хилдебранд клиентите не плащат на сервитьора, а оставят пари в обща каса на бара - толкова, колкото решат. Никой от персонала не проверява кой колко пари оставя. Клиентите сами определят цената на консумираното от тях, като за ориентир им служат цените на конкуренцията. "Когато вечер проверявам наличността в касата, обикновено установявам, че постъпленията покриват разходите ни", казва Кристиян Хилдебранд.

Между двете крайности

Изследване на университета във Франкфурт показва, че са много редки случаите на клиенти, които мамят в заведенията от типа Pay-What-You-Want. Екип от учени е провел експеримент в три подобни заведения - кино, магазин за деликатеси и ресторант. Повечето клиенти си плащали съвестно, въпреки че са можели да си тръгнат без да оставят нито един цент. Тук водещият принцип е лоялността - ако клиентът иска ресторантът да просъществува, той си плаща.

Лоялността и честността обаче изчезват, щом всичко бъде поставено в условията на анонимност. Това показа примерът с британската рокгрупа Radiohead, която през 2007 г. позволи на потребителите да свалят от интернет актуалния й албум на принципа Pay-What-You-Want, избирайки сума между 0 и 140 евро. Оказа се, че само 38% от изтеглилите албума са си платили, останалите 62 процента са сваляли музика гратис.