Европа трябва да промени кардинално курса си

Европа драматично изостава след Китай и САЩ относно икономическия растеж, иновациите и високите технологии. За да успее да навакса, ЕС е необходимо да въведе сериозни реформи и да насочи вниманието си към инвестициите в нови отрасли. Около това мнение се обединиха председателят на УС на БФИЕК Константин Стаменов, министърът на икономиката и индустрията Петко Николов, заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов, заместник-министъра на енергетиката Красимир Ненов и бившият премиер ((2005 - 2009) и член на ЕП (2014 - 2024) Сергей Станишев по време на откриването на Експертната дискусия върху доклада на Марио Драги "Бъдещето на европейската конкурентоспособност".

„Докладът не просто провокира размисъл, а е ясен призив за действия. Промяна или изчезване - Европейският съюз е изправен пред избор - или ще се трансформира, или ще загуби своето значение", каза Моника Станишева. „Живеем в свят, в който се случват драматични промени с главозамайващо темпо. Този променящ се свят не прощава слабостите и ще отхвърли всички онези, които нямат смелостта и визията да се променят", подчерта още тя.

„Няма съмнение, че през последните години страните в Съюза са изправени пред редица трудности - икономически спад, пандемия, отпечатък върху околната среда", коментира и Петко Николов, министър на икономиката и индустрията.

"Дигиталната среда става все по-сложна, но и враждебна. В такава ситуация европейските предприятия изостават от конкурентите в САЩ и в Китай особено по отношение на иновациите и високите технологии", допълни още икономическият министър.

„Очертаните в доклада на Драги три области на действие за постигане на устойчив растеж - преодоляване изоставането в иновациите, съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност и повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите на Съюза, са адекватни, навременни и наложителни“, подчерта Николов.

Намираме леко за амбициозна цел осигуряването на посочените в доклада допълнителни инвестиции в размер на около 800 млрд. EUR годишно в Съюза за възстановяването на самата Европа, може да се мисли по този въпрос, но не това е основният проблем, посочи още Николов.

Цените на енергията в ЕС са високи, като това възпира инвестициите, а целите в областта на климата са трудно постижими в един средносрочен план за предприятията от енергоинтензивните сектори, отбеляза още министърът.

За да превърне енергийният преход в една реалност, ЕС би трябвало да синхронизира всички свои политики с климатичните цели и да излезе според нас с един съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност, който да обхване производителите на енергия, чистите технологии на енергоемките компании, които е трудно да намалят своите емисии.