Адв. Александър Кашъмов пред ФАКТИ: Репресия за публикации, засягащи личния живот, не е имало дори при комунизма

"Има такъв народ" ще оттегли законопроекта си за промени в Наказателния кодекс, с които разпространяването на информация от личния живот на някого се наказва със затвор от 1 до 6 години. Това обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в парламента и поясни, че говорил по телефона със Слави Трифонов, който го уверил, че законопроектът ще бъде оттеглен, защото не е съгласен с част от текстовете в него. За личния живот на обществените личности … Пред ФАКТИ говори адвокат Александър Кашъмов.

- Г-н Кашъмов, вие сте адвокат, женен, баща на три деца. Колко чувствителна е тази лична информация, която изнасям във въпроса?
- От гледна точка на Общия регламент за защита на данните (GDPR) на Европейския съюз, който действа пряко и в България със силата на закон, всяка информация, която се отнася до определено физическо лице, се счита за лични данни. Основната идея при защитата на личните данни е да се защити личният живот на хората от намеса, било от държавата, било от други частни лица. Тук обаче се оказва много сложна преценката коя информация е част от публикума и коя – от частната сфера. Ключово значение има разграничението между публичните фигури и частните лица. Публични фигури са държавните органи като министри, народни представители, президент, кметове и т.н., държавни служители на високи позиции, магистрати, както и различните видове знаменитости като актьори, музиканти, писатели, спортисти, бизнесмени и бизнес-дами. Естествено, адвокатите и прокурорите също са такива фигури, както и всеки, който говори публично. В тези случаи тези фигури са се изложили „съзнателно и неизбежно на близко наблюдение“ от медиите и обществото, по думите на Европейския съд по правата на човека. Затова информацията, че съм адвокат, женен и баща на 3 деца за мен като личност с публични позиции е по-скоро публична, докато за голяма част от гражданите тя си е част от личния живот. Тази тънка преценка трябва да се прави например от етичната журналистика. Но точно поради факта, че разграничителната линия е чувствителна и динамична, затова е недопустимо за прекрачването ѝ да бъдат въвеждани тежки санкции, камо ли те да са най-тежката възможна държавна репресия – затвор.

- И ако не ви харесва въпросът, може да ме вкарате в затвора. Така ли излиза от проектозакона на ИТН?
- Точно така излиза. Защото в този въпрос се съдържа лична информация и ако някой реши да приложи формалистично разбиране и да приложи един и същ аршин, независимо дали става въпрос за публични фигури и публични ситуации или за частни лица и частни ситуации, то се получава изкривяване. Възможността да бъде задвижвана системата на наказателната репресия представлява сама по себе си цензура, тъй като ще има възпиращо действие спрямо свободното слово и критиката. Съдът в Страсбург е имал и повод да приеме, че самото съществуване на наказателна репресия, засягаща основни човешки права, може да представлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

- ИТН ще изтегли спорния законопроект за промените в НК, криминализиращи разпространението на лична информация след намеса на Борисов. Тест на обществото ли бе това?
- Това е тест - и то сериозен. Истината е, че само чувствителното общество е в състояние да спре подобни прояви, които могат да поразят демокрацията и да отворят вратите за държавния произвол. Борисов се държа реактивно, а не проактивно. Неговата партия всъщност подкрепи мрачния законопроект във водещата парламентарна комисия, както е добре известно. Това означава, че се тества чувствителността на обществото. Много е важно, че имаше силна обществена реакция.

- Какъв е основният проблем в този законопроект…
- Проблемите са много. Наказателна отговорност за публикации, които засягат „личния живот“, не може да има в едно демократично общество. Наказателната отговорност е за обществени прояви, които са категорично неприемливи и обществено опасни. Ясно е, че една кражба или грабеж няма как да е общественополезна. При словото обаче не е така. Едно критично слово може да бъде изключително полезно за обществото, ако е на място и навреме. Свободното разпространение на мнение, идеи и информация е в основата на понятието за „демократично общество“. И макар свободата на словото да не е безгранична, тя следва да се разглежда като принцип, а ограничаването ѝ – като изключение, както е подчертал Конституционният съд още преди 29 години, през 1996 г. Поради деликатното естество на границата между допустимо и недопустимо слово, средствата за ограничение трябва да са адекватни, а именно – граждански иск, както е в момента. Не бива да забравяме, че наказателна репресия за публикации, засягащи личния живот, не е имало дори в най-мракобесните периоди на комунистическия режим.

- Какво означава личен живот, когато даден човек е публична личност…
- Както казах, когато става въпрос за публична личност, тогава личната сфера е защитена в много по-занижена степен, отколкото при частните лица. Това е заявено ясно и от Конституционния съд, и от ЕСПЧ. Това е така, тъй като гражданите имат право на информация не само за действията, но и за личностите, които ги извършват, за да могат да преценят техния морален облик. В едни случаи това е заради правото на информиран избор – при депутати, президент, кметове и общински съветници, в други случаи е поради влиянието на дадени публични фигури върху обществения живот – при министри, актьори, певци, спортисти, инфлуенсъри. Хората имат правото да знаят не само какво, но и кой говори.

- Самите депутати не бяха написали ясно какво означава личен живот. Тогава…
- Те дори са признали открито в мотивите към законопроекта, че се затрудняват да дефинират понятието „личен живот“ и че то е трудно за дефиниране. И това е така. Снимка в заведение може да бъде част от личния, частен живот при едно частно лице, и да е част от публичния живот, когато там откриваме главния прокурор. Същото се отнася и до други частни пространства, като личен автомобил, частни партита, яхти и пр. Дали някой пътува из света и кои граници е прекосил, е част от личния живот, но ако този някой е близък на народен представител и пътуванията му съвпадат по маршрут с тези на Таки, нещата се променят. Поради това няма как да се даде формална дефиниция на „личен живот“ и това прави още по-нежелателно и абсурдно въвеждането на подобно престъпление.

- Пак според този законопроект журналистите може да бъдат следени, а мейлите им - проверявани. Къде остава тогава личният живот на журналистите, които също в голямата си част са публични личности…
- В решението от 2022 г. на ЕСПЧ по делото Екимджиев и други срещу България, по което съм жалбоподател, заедно с Програма достъп до информация, и адвокат, режимът на тайно следене в България бе за втори път обявен за нарушаващ Европейската конвенция на правата на човека (ЕКПЧ). Това се отнася особено до групи професии, чието следене е още по-недопустимо, като журналисти, адвокати и други. Следенето на журналист може да доведе до лесно разкриване на източниците му, а това е друго нарушение на Конституцията и ЕКПЧ. И всичко това – при една толкова компрометирана система за тайно следене като нашата.

- 6 години затвор е присъда, която се дава за какви престъпления?
- Поначало за „тежки“ се смятат престъпленията, които се наказват с над 5 години затвор. През 1999 г. беше премахнато наказанието затвор за „обида“ и „клевета“, което бе много по-малко. Това стана под натиска на Съвета на Европа, поради недопустимия характер на такава санкция. Някой явно нито е прочел историята на нашия преход, нито се интересува от европейските стандарти за защита на основните права. Да не говорим, че ако подобно престъпление е от общ характер, то се развързват ръцете на нашата нереформирана прокуратура да се саморазправя с критиците си под формата на преследване за засягане на личния живот. Тук са възможни и мерки за неотклонение като задържане под стража. Дори да е по тъжба на пострадалия, пак може наказателната репресия да се задвижва от „наскърбени“ политици, държавни служители и други.

- Закон „бухалка“ или направо цензура бе това предложение…
- Както и да го наречем, важното е, че беше опит да се въведе репресия, каквато не е съществувала на законово ниво дори в тоталитарната държава. Че дебелокожо зачерква цялата история на прехода към демокрация. Че е опит да се парира свободата на словото, на която се основава цялата конструкция на правовата държава, демокрацията и защитата на основните права.