Първи предизборен дебат: Петима кандидат-депутати спориха за мястото ни в клуба на богатите

Първи предизборен дебат се състоя в ефира на NOVA. Той е на тема „Как ще ги стигнем европейците: за доходите на българите и за мястото на България в клуба на богатите“.

По-малко от месец до предсрочния парламентарен вот кампанията вече навлиза в решаваща фаза. В студиото един срещу друг се изправят Александър Пулев от „Прогресивна България“, Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, Владислав Панев от „Продължаваме Промяната - Демократична България“, Цончо Ганев „Възраждане“ и Иван Кръстев от „БСП - Обединена левица”.

Дебътът е разделен на следните кръгове:

ПЪРВИ КРЪГ: Какво най-важно ще направим за доходите на българите?

Според регламента първи в първия кръг започва представителят на партията с най-висок процент в последното проучване на агенция „Тренд“, направено по поръчка и финансирано от "24 часа" в периода 13–19 март 2026 г., сред 1001 души.

„Основната цел на „Прогресивна България“ е ускорено и устойчиво икономическо развитие, по-високи доходи, достойни пенсии и по-високо качество на живот. Друго основно послание в нашата платформа е демонтажът на олигархията, за да отговорим на очакванията на хората за справедливост, да ограничим корупцията и източването на държавния и публичния ресурс. Това е задължителна предпоставка, за да можем да изградим нова и конкурентоспособна икономика”. Това заяви Александър Пулев, който е водач на листата на „Прогресивна България“ в Стара Загора.

По думите му от политическата формация поставят „човека в центъра на всички техни политики”. „Ще работим за силна социална държава, подкрепена от силна икономика, качествени институции и по-добро качество на живот”, подчерта той.

Пулев беше категоричен, че не обещават „чудеса”. „Ще работим за данъчна и фискална стабилност, за мощна подкрепа за българския бизнес, решителна намеса за намаляване на административната тежест, регулаторна предвидимост, висококачествен износ и суровинна база, върху която да изграждаме нашите производствени капацитети”, посочи той.

„Ние нямаме нужда да обещаваме. Достатъчно е хората да се огледат около себе си и да направят равносметка за всичко, което се е случило през последните 15 години. Резултатите от управлението на ГЕРБ се виждат навсякъде около нас. Липсата на резултати през последните 3 години също се вижда ясно. Така, че ние нямаме нужда да обещаваме – хората знаят какво можем”. Това заяви Делян Добрев, който е водач на листата на ГЕРБ-СДС в 24 МИР – София и 29 МИР – Хасково.

По думите му трябва да се направи равносметка къде сме били през 1989 година и къде се намираме сега. „През 1989 година - в началото на Прехода, България беше на абсолютно последно място в Европа. Тя беше малка държава с малко население и почти никакъв шанс да изпревари някои от основните си конкуренти”, припомни той. „В момента, с влизането в еврозоната, ние сме в средата на класацията в Източна Европа. Изпреварихме държави като Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Ние вече въведохме еврото, докато те се опитват да го направят, но не отговарят на условията и не могат”, добави Добрев.

„В последните управления, в които участвахме, доказахме, че доходите в България могат да растат по-бързо от инфлацията. През последните години страната ни вече не е на последно място в Европейския съюз по покупателна способност на доходите. На тази позиция е Унгария. Нашата визия е, че доходите могат да растат не по командно-административен път, тоест да теглим 18 милиарда дълг”. Това заяви Владислав Панев, който е на второ място в листата на „Продължаваме Промяната - Демократична България“ в 29 МИР - Хасково и на четвърто място в листата им в Пловдив.

По думите му доходите в България могат да растат само чрез конкурентоспособността на икономиката - частният бизнес трябва да бъде свободен, с по-малко регулации, така че „всички лодки да се вдигат заедно“. „По този начин може да се пълни и бюджетът, а съответно и бюджетните заплати да бъдат по-високи. Няма как държавата сама по себе си да осигурява по-високи доходи. Последните пет години някои казват, че са били хаос. За мен те бяха необходимост за прехода от олигархичен тип икономика към свободна пазарна икономика”, подчерта той.

„Ако през 2025 година България беше на дъното на всякакви класации по покупателна способност и по общото ни икономическо състояние, то само година по-късно нещата станаха още по-зле. Влизането в еврозоната го виждаме и изпитваме всички на гърба си чрез цените, които наблюдаваме в момента, и последствията, до които доведе този процес. Това, което се случва, е пагубно за бизнеса”. Това заяви Цончо Ганев, който е водач на листите на „Възраждане“ в 23 МИР - София и 2 МИР – Бургас.

По думите му само в рамките на месец производството и като цяло всичко в производствения сектор е спаднало с 8,6%. „Българската фондова борса отбелязва сериозен спад и вече реализира обороти, сравними с тези на един голям магазин. Успоредно с това заемите, които държавата взима, са се увеличили с над 50%, а разходите също нарастват. В същото време България за миналата година е приела 46 хиляди чуждестранни работници, а паралелно с това се твърди, че няма български работници”, изтъкна той. Ганев беше категоричен: „Това трябва да бъде прекратено. Ние от „Възраждане“ знаем как да го прекратим”.

ВТОРИ КРЪГ: Всеки срещу всеки: За доходите на българите

Във втория кръг първа говори втората партия с най-висок процент от гласоподавателите според проучването на агенция „Тренд“. Това е ГЕРБ–СДС и Делян Добрев. Важно е да се каже, че това е кръстосан огън на тема доходите на българите – всеки от участниците задава по един въпрос на всеки един от опонентите си, а те са четирима, в рамките на 20 секунди. Опонентът отговаря в рамките на 1 минута.

Делян Добрев от ГЕРБ–СДС отправи въпрос към Пулев, свързан с енергийната политика на страната: „Преди 13 години в България въведохме мораториум върху проучването и добива на шистов газ. През този период технологиите се развиха значително и вече има методи, при които не се използват химикали, а само вода и пясък. Всички знаем ползите от по-евтиния газ. Бихте ли подкрепили национален консенсус за промяна на мораториума, така че да отпадне забраната за технологии, които не използват химикали?“

Пулев отговори така: „Като основна политика и мярка за борба с обедняването сме заложили различни действия, свързани с продоволствената сигурност. Предвиждаме къси вериги на доставки в хранителния сектор, както и стимули за създаване на кооперативи. Аз съм постоянно сред хората и разговарям с тях. Наскоро бях в Добрич, където се срещнах с редица малки земеделски производители“.

Същия въпрос Делян Добрев зададе и на останалите участници.

„Войната в Близкия изток доведе до това пазарите и на енергия, и на хранителни продукти да бъдат под сериозен стрес. В този смисъл и енергийната, и хранителната независимост на България са особен приоритет. Що се отнася конкретно за газа, в Добруджа има проекти за конвенционален газ, въобще на Генерал Тошево, доколкото знам, които не са обхванати от този мораториум отпреди 13 години и които въпреки това са стопирани от местната Агенция за околна среда. Колкото до проучванията за шистов газ - ако технологиите са достатъчно добри, а това вече трябва да го кажат експерти и съответно от Министерството на околната среда, би могло да се проведе такъв дебат, включително с хората от региона на Добрич, за това дали е добре да се добива шистов газ в България“, смята Владислав Панев.

„Смятам, че по тази тема политическите сили трябва да имат ясно и отчетлива позиция, тъй като това е изключително важен проблем. Ние от „Възраждане” през годините сме били последователни, ще бъдем и сега. Ние сме тези, които организираха преди години протестите в Добрич по отношение да се спре безумието „шистов газ”, обясни Цончо Ганев.

„БСП също има активна последователна позиция срещу добива на шистов газ. Защо трябва да разработваме такива находища при положение, че нашия достъп до евтин газ в доста големи количества в момента е прекъснат в резултат на политически причини. Имаме възможност да започнем разговори, каквито индикации има от страна на САЩ с руската федерация като най-близкият голям производител до нас за внос на необходимите количества газ. Но нека не политизираме въпроса. Причината в момента икономиката да е в тази ситуация е войната в Близкия изток. БСП поставя на първо място във своята програма действия насочени към мира”, твърди Иван Кръстев.

След това Владислав Панев отправи въпрос към Пулев относно договора с „Боташ“ и финансовото състояние на „Булгаргаз“. В отговора си Пулев подчерта, че са правени опити за предоговаряне и по-добро използване на капацитета, включително чрез разговори с Турция и Азербайджан.

Към Делян Добрев Панев постави въпрос за нарастващия държавен дълг и дали ГЕРБ-СДС води лява политика. Добрев отговори, че тенденцията за увеличаване на дълга е започнала преди тяхното управление, като посочи, че отговорност носят и други политически сили.

По темата за Европейския съюз Панев се обърна към Ганев с въпрос за живота извън него. Ганев даде критична оценка на настоящата ситуация в страната, заявявайки, че има живот както извън ЕС, така и извън НАТО.

Въпросът към представителя на БСП Кръстев беше свързан с повишаването на продуктовите такси. Той обясни, че това е резултат от европейски ангажименти.

От своя страна Ганев също зададе въпроси към опонентите. Към Пулев той повдигна темата за референдума и еврозоната, като в отговора си Пулев защити позицията на Румен Радев.

Въпросът към Добрев беше насочен към санкциите срещу Русия и риска от международни дела. Добрев заяви, че подкрепата за санкциите трябва да продължи до края на войната.

По отношение на въглеродните квоти Ганев се обърна към Панев, който обясни, че тежестта пада върху бизнеса и подкрепи търсенето на европейски консенсус за намаляване на цените.

Последният въпрос беше към Кръстев и засягаше външнополитически решения и политики на БСП. Той отхвърли част от отправените критики и подчерта, че решенията на Министерския съвет се вземат колективно.

Първият въпрос на Кръстев беше към Ганев и засягаше позицията му относно плоския данък. В отговора си Ганев заяви, че подкрепя преминаване към прогресивно подоходно облагане, като аргументира това с ниските доходи на мнозинството българи.

След това Кръстев се обърна към Панев с въпрос за въглеродните емисии и възможността за фиксиране на цените им. Панев подчерта, че подобно решение може да се вземе само на европейско ниво и не споделя тезата, че енергетиката е в колапс.

Към Делян Добрев беше отправен въпрос за социалните плащания. Той заяви, че подкрепя увеличаването им, но без да се повишават данъците и осигуровките, като защити и мерките за компенсации на бизнеса. Последният въпрос на Кръстев беше към Пулев и засягаше съчетаването на социални цели с дясна икономическа политика. Пулев отговори, че залагат на силна икономика, която да гарантира устойчиви социални резултати

В последвалата размяна на въпроси Пулев се обърна към Добрев по темата за въглищната енергетика и зеления преход. Добрев подчерта, че подкрепя всички решения, които водят до по-евтина енергия.

ТРЕТИ КРЪГ: Приоритетите за повишаването на доходите

В третия кръг първа говори третата партия с най-висок процент от гласоподавателите според проучването на агенция „Тренд“. Това е ПП-ДБ и Владислав Панев. Предвидени са 15 минути за свободна дискусия или спор по приоритетите на държава за повишаване на доходите на българите, европейски заплати и пенсии.

Според Владислав Панев България може за четири години да достигне средните доходи в ЕС. „Но това няма как да се случи, или по-скоро би било пагубно за държавата, ако се случи само през теглене на дългове и непрекъснато превишаване на заплатите в държавния сектор”, подчерта той.

И беше категоричен, че заплатите в държавния сектор са по-големи от тези в частния сектор. „За първи път за 2025 година разходите за заплати на държавните чиновници са по-големи от разходите за пенсии, което е особено обезпокоително за мен. Ръстът на доходите може да стане основно през частния сектор и свобода за него”, подчерта той.

Цончо Ганев го репликира с думите, че „това са само заучени фрази”: „Какво може реално да направи бизнесът? Когато той в момента плаща такъв скъп ток, предстои скок на горивата, заради който всичко се вдига. Всичко е заради еврозоната. Няма да настигнем никого, а само ще обеднеем много повече”.

Делян Добрев се съгласи „донякъде с думите на Панев”. „Трябва обаче да отбележим, че геополитическите войни в последните години се водят заради енергийни ресурси. А тук имаме енергиен ресурс, който не използваме. Става въпрос за шистовия газ, който може да се добива без химикали”, изтъкна той.

Иван Кръстев подчерта, че вместо да правим технологични експерименти – имаме собствен енергиен ресурс. „Това са залежите в Маришкия басейн, огромна част от които не са разработени достатъчно. Те могат години наред да осигуряват и работа, и евтин ток за домакинствата”, заяви той.

Според Александър Пулев „революцията, свързана с шистовия газ не трябва да е насочен само към големия бизнес и корпоративните интереси”. „Трябва да защитава и интереса на хората. Ако тази технология има предимства – тя трябва да стигне до малките бизнеси, а и до собствениците на земя, които се опасяват, че тя ще бъде отровена”, заяви той.

ЧЕТВЪРТИ КРЪГ: Свободна дискусия

ПЕТИ КРЪГ: Изводите на партиите за доходите на българите