Димитър Ганев: Основните играчи нямат интерес от директна конфронтация в предизборната кампания

Предизборната кампания все още не е достигнала своя пик, а политическите сили демонстрират по-скоро предпазливо поведение.

„Кампанията изглежда все още не е навлязла в своята решителна и най-активна фаза“, заяви в ефира на „Добро утро, Европа“ по "Евронюз България" политологът Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“. По думите му, за разлика от предишни избори, този път не се очаква силна конфронтация между основните опоненти.

Основните играчи в момента осъзнават, че интересът не е свързан с много мощна конфронтация с първата политическа сила, която в случая е „Прогресивна България“.

Ганев подчерта, че „една фронтална атака срещу Радев би могла по-скоро да увеличи неговите възможности за електорален ръст“. Именно затова, според него, партии като ГЕРБ и ДПС в момента демонстрират по-умерен тон. В същото време самата формация избягва директни сблъсъци.

Особено динамична остава ситуацията около БСП, която според последните данни се намира на границата за влизане в парламента. Ганев отбеляза пряката зависимост между БСП и новия политически проект: „БСП и „Прогресивна България“ са скачени съдове“, като евентуално засилване на подкрепата за Радев може да доведе до допълнителен отлив от традиционния ляв електорат.

При БСП въпросът е най-сложен от гледна точка на процента, който получихме в последното проучване. До голяма степен БСП и „Прогресивна България“ са скачени съдове, защото голяма част от подкрепата за Радев идва от голямо червено семейство, което гласуваше за БСП само преди 9-10 години.

Давам пример с резултатите през 2017 година, когато бе последният най-висок резултат на БСП. Тогава имаха 950 хиляди гласа. Разбира се, част от голямо червено семейство предпочитаха през годините Възраждане, Продължаваме промяната. Сега припознават Радев като новия субект, на когото могат да имат доверие.

При едно евентуално засилване на Радев, това би могло да отнеме още от гласовете на БСП. Засилване на Радев ще се отрази върху избирателната активност, а когато тя се покачи, прагът за влизане в парламента ще бъде по-висок.

По отношение на бъдещото управление след изборите, социологът не изключи сложни коалиционни сценарии и дори риск от нов политически застой. „Не изключвам възможността това Народно събрание да се окаже ялово и да не се справи с основната си задача, а именно да излъчи правителство“, предупреди той.

В този контекст възможността за широка подкрепа от над 160 депутати остава отворена, но ще зависи от способността на партиите да преодолеят натрупаните политически разделения.

Не трябва да забравяме, че мнозинство от 121 е договор за 4 години, а 160 е ad hoc гласуване. Смятам, че 160 могат да бъдат намерени, защото много тежи вече изтеклият мандат на ВСС.

Предполагам, че ще се тръгне в тази посока още веднага след изборите. Но смятам, че ще се състави подобен тип мнозинство над 160 депутати само при положение, че Народното събрание успее да излъчи мнозинство за кабинет. Ако се окаже кратък този парламент, много малко вероятно ми се струва.