Индексът на обществено напрежение остава висок

Общественото напрежение в българското общество остава високо. За първото тримесечие на годината индексът, измерван съвместно от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“, е на стойност 6,88.

Това е незначителен ръст спрямо предходният период, когато той беше 6,76. Така въпросният показател продължава да стои в графата „висок индекс, трудно контролирани рискове“.

Въпреки близките стойности за последните две тримесечия, вътрешната динамика е достатъчно интересна. Политическото напрежение, характерно за последните месеци на 2025 г., е намаляло, но като фактори за повишаване на тревожността, напред излизат реалния и възприемания ръст на цените и трагедията „Петрохан“, която получи доста сериозен публичен резонанс.

Общи характеристики, държавност и среда

По общите показатели, включени в изчислението на индекса на обществено напрежение, е налице неголям ръст на инфлацията. В същото време обаче възприятието за повишението на цените, който се отчита в частта с благосъстоянието и доверието, има потенциала да генерира повече тревожност.

Индексът на корупцията по данни и информация на международни организации остава висок, което оказва влияние върху напрежението. Броят и мащабът на катаклизмите и бедствията за отчетения период не е голям, и това от своя страна поддържа стойностите на индекса на посочените нива. Престъпленията от общ характер на глава от населението – като брой, не като значимост – също не показват голяма динамика.

Благосъстояние и доверие

Главният фактор за нарастване на общественото напрежение очевидно е ценовият ръст. Именно показателят, свързан с очакването за повишение на цените, продължава да расте на фона на предходните тримесечия.

Разбира се, влияние оказва и традиционната предизборна обществена напрегнатост, която се характеризира с ниски нива на позитивно отношение в повечето институции. През част от разглеждания период страната ни се намира в кампания и в тези условия доверието в правителството леко се увеличава, а доверието в останалите разглеждани институции не отбелязва почти никаква промяна.

Публичност

Наблюдава се сериозен ръст на дела на негативните публикации спрямо позитивните в медиите и в социалните мрежи, вижда се също и повишено използване на тези канали през разглеждания период. Основната причина за първото, установено по ключови думи, е трагедията „Петрохан“, която видимо е повлияла съществено върху тревожността на населението. При това независимо от отношението към случая, разделил обществото ни на две, напрежението е високо и при двете групи.

Причините за по-големия брой достигната аудитория са както въпросният случай, така и темата за цените, предизборната кампания и появата на нов политически играч. Броят на регистрираните протести за периода е по-малък, броят на участниците в тях също, но отразяванията и споделянията са доста сериозни като брой и като интензитет,

––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За стойностите на Индекса на обществено напрежение

Индексът приема стойности от 0 до 10, като скалата е следната:

От 0 до 3,99 – нисък индекс, напълно контролирани рискове

От 4 до 5,99 – среден индекс, добре контролирани рискове

От 6 до 7,99 – висок индекс, трудно контролирани рискове

От 8 до 10 – много висок индекс, почти неуправляема ситуация

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализ и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Организацията работи по консултации, създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.