Колко похарчиха партиите за реклама? Най-големи разходи са отчетени от „Прогресивна България“

Изборният процес в България премина при повишена избирателна активност и като цяло беше организиран прозрачно и ефективно, сочат оценките на международните наблюдатели от ОССЕ и ПАСЕ. Те отбелязват, че основните граждански права са били спазени, но кампанията е била силно поляризирана и с негативна реторика.

Относно финансирането на предизборните кампании, данни на Института за развитие на публичната среда показват, че партиите са изразходвали малко над 900 хил. евро за медийна реклама в последните дни преди изборите.

Най-големи разходи са отчетени от „Прогресивна България“, следвани от ПП-ДБ, „Възраждане“ и ГЕРБ. Според анализа около 70% от средствата са насочени към телевизии.

Ива Лазарова посочи, че прави впечатление практиката множество физически лица да даряват идентични или много близки суми, често в рамките на по-ниски прагове, при които не се изисква доказване на произход на средствата. Според нея това създава предпоставки за заобикаляне на ограниченията за финансиране от юридически лица, въведени след решения на Конституционния съд.

„Така се стига до ситуация, в която формално финансирането е от физически лица, но на практика може да се прикрива подкрепа от юридически лица“, беше посочено в разговора.

Алексиева-Робинсън допълни, че действащата нормативна уредба има слабости и създава условия за т.нар. „скрито финансиране“. По думите ѝ, при липса на ограничения за физическите лица и при възможност за разпределяне на средства чрез множество дарители, контролът върху реалния източник на парите се затруднява.

Според Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда изборите са протекли при по-висока активност спрямо предходни години и с по-интензивни действия на институциите срещу изборни нарушения. По думите ѝ това е повлияло върху нагласите на избирателите и е увеличило усещането за контрол.

Бившият председател на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън също определи вота като честен и по-добре организиран. Тя открои положителни стъпки като по-добра координация между институциите, активна роля на МВР и усилия за разяснителна кампания към избирателите.

Въпреки това експертите посочиха и сериозни проблеми. Сред тях са съмнения за купуване на гласове, присъствие на неоторизирани лица в секции, слабости в обучението на секционните комисии и неясноти при броенето на бюлетините и преференциите.

По отношение на машинното гласуване експертите отбелязаха, че макар да няма сериозни отклонения, са регистрирани технически несъответствия при разписките в отделни секции, които изискват по-ясни правила и по-стриктно отразяване в протоколите.