Да искаме ежедневен контрол в банка, значи катаджия на всеки километър

Да искаме ежедневен контрол на място в банка, е все едно да настояваме за катаджия на всеки километър, защото има катастрофи от време на време. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров, помолен да коментира въпроса защо ситуацията в Корпоративна търговска банка не е видяна по-рано от централната банка. „Това са 30 ревизори на 30 банки, достатъчно са. Но никъде по света не се ходи всеки ден в банка от ревизорите. Това е все едно да кажете, че понеже има от време на време по пътя София - Бургас катастрофи, трябва да има катаджия на всеки километър. И вие понякога си блъскате колата - катаджията ли е виновен, че сте си блъснали колата. Същото важи за изтеглянето в брой - БНБ не е текущ контрольор на трезора на КТБ, особено в момента, когато очевидно е имало някакъв стрес. БНБ отговаря за собствения си трезор", каза Искров.

Според Искров цялостна ревизия на КТБ е правена през март 2013 година. Той уточни, че ако не се е случила тази криза, вероятно скоро е щял да дойде редът й за тазгодишната ревизия. БНБ не може да сложи човек на трезора на всяка банка, заяви още Иван Искров.

Българската народна банка е подготвила специален проектозакон във връзка с казуса с КТБ. Целта е банковият надзор вече да бъде осъществяван от управителя на БНБ, а не от ресорния подуправител, както е сега. Подкрепа от политиците за тези промени поиска управителят на БНБ Иван Искров.

Управителят на БНБ призова да се остави правосъдната система да си свърши работата. Не бягам аз от отговорност, утре може да реши софийският градски прокурор да привлече и мен под някаква отговорност - ще отида и ще отговарям. Не разбирайте това предложение като бягане от отговорност. Гордея се с това, което направи БНБ в изключително раздрусана политическа обстановка толкова много години и всеки, дърпайки на една страна каруцата", добави той.

Искров коментира, че БНБ се опитвала да бъде национална институция и винаги имала подкрепата на НС, независимо от политическите борби и боричкания:

„Успяхме да преведем огромната система през най-тежката криза от 1929-1933 г. насам. Това не е такъв случай с КТБ и вие много добре познавате действащите лица, много добре знаете кой какво е в българската социално-общественополитическа система. Не желая да го прехвърляте на моята глава", обърна се управителят на БНБ към депутатите.

Съгласно действащия от 1997-а година и до момента Закон за БНБ, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията „Банков надзор“ на подуправител, който и да е той, ръководител на Управление „Банков надзор“. Управителят и другите членове на Управителния съвет на Централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме и законови промени, с които ще поемем такива отговорности, разбира се, ако бъдем подкрепени от вас.

Схемата за спасение на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз ще бъде отнет, ще струва на фиска между 1.5 до 2 млрд. лв., съобщи министърът на финансите Петър Чобанов пред депутатите от бюджетната комисия. Чобанов не изключва държавната подкрепа за уреждане на банковия казус да повиши бюджетния дефицит над разрешения праг от три процента от брутния вътрешен продукт: Има теоретична възможност за това, но в зависимост от инструментите може и да не се стигне до това, отговори Чобанов и увери, че в предложенията за промени в законодателството ще бъдат описани всички възможности. Той изтъкна, че дори това да се случи, ще е еднократно и догодина няма да се повтори.

Хипотетично ако се приеме, че подкрепата ще бъде в границите на около милиард и половина, в зависимост от схемите, които се използват и при използване на парите на фонда, може да се стигне и до около два милиарда. Това означава, като добавим дефицита за тази година, че дефицитът на начислена основа би надхвърлил три процента и това е коректно да бъде отбелязано. Има инструменти, които ако бъдат използвани, съответно тази сума и евентуалното влияние върху дефицита могат да бъдат намалени.

Чобанов посочи, че ще бъдат внесени законодателни промени, с които да бъде увеличен таванът на дълга, а вариантите за теглене на този нов дълг ще бъдат описани в предложенията за законодателни промени.

Менда Стоянова от ГЕРБ предупреди, че във фонда за гарантиране на влоговете има само 2.1 млрд. лв., а след оздравителната операция ще загуби 1.5 млрд. лв., което означава, че трябва спешно да бъде попълнен. 

Чобанов уточни, че Европейската комисия е одобрила варианта за одържавяване на Креди Агрикол България и отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка.