Мечки все по-често слизат край населени места в Благоевградско

Кадри от охранителни камери и сигнали от жители показват все по-чести случаи на появи на кафяви мечки в близост до населени места в Благоевградско. Животните са забелязани в районите на селата Бистрица, Горно Хърсово и Марулево, което засилва тревогата сред местните хора. Темата идва и на фона на инцидент с български гражданин в Румъния през миналата седмица, който е бил наранен след опит да нахрани мечка.

За причините, поради които мечките все по-често се приближават до хората, разказа в "Денят започва" по БНТ Иван Василев, председател на Ловно-рибарско дружество "Сокол 1911" – Благоевград:

"Знае се това от от последните 4-5 години. Мечката слезе много ниско покрай населените места поради обстоятелството, че естествените местообитания на мечката, където са във високата част на Рила планина, в парковата зона няма никаква храна."

По думите му, причината е липсата на достатъчно естествена хранителна база в планината:

"Поради обстоятелството, че природата през годините не дава възможност на горскоплодните дървета, джанки, круши, както и малини, капини, боровинки, нямат плод и тя няма с каквото се храни."

Според него, мечките са принудени да търсят храна в по-ниските части на планината и край селата:

"Естествено тя е принудена да търси такава храна, защото след ставане от зимния сън, обикновено през края на март – април, тя излиза и като няма с каквото се храни, ще търси храна и покрай населените места."

На въпрос колко мечки има в района, Василев посочи, че точни данни няма. Той допълни, че в района на Хърсово и Марулево са засичани няколко животни:

"Не повече от 5-6. Има и малки с тях."

Според него отговорността за управлението на популацията е на институциите. По думите му популацията на мечките в страната е нараснала значително.

Директорът на зоологическата градина в Благоевград и доскорошен управител на Парка за мечки в Белица Димитър Иванов подчерта, че най-важното е хората да не допускат среща с мечка:

"Аз бих казал, че първо трябва да направим всичко възможно да не се сблъскаме с мечка."

Според него разходките трябва да се извършват по утвърдени маршрути и по възможност в група:

"Вероятността за нападение е много по-малка, когато имаме група от 10 човека, отколкото ако се разхождаме един или двама."

По думите му, поведението на дивото животно трудно може да бъде предвидено. Иванов посочи и друг важен фактор за приближаването на мечките до хората – неправилното изхвърляне на отпадъци.