“Възраждане”: Провителството лъже, че внасянето на работници от трети страни е поради недостиг на квалифицирани служители

Народният представител Цончо Ганев, който е и зам-председател на “Възраждане “ и на Народното събрание от “Възраждане” и Георги Хрисимиров - координатор на 24 МИР София изискаха информация от институциите относно вносът на работници от трети страни.

“От информацията, която получихме можем да заключим, че основният институционален проблем е, че няма единна система, която да обедини всичката информация свързана с вноса на работници от трети страни. Всяка институция, всяко министерство работи със свои данни и разбира се има разминавания в показатели за един и същи критерии. Друг сериозен проблем е, че МВР няма данни за пол и възрастова група, в които попадат тези внесени работници. Това е проблем свързан с националната сигурност.” категоричен е Георги Хрисимиров.

От “Възраждане” припомнят, че в последното си интервю по БНТ министърът на труда и социалната политика е обявил, че вносът на работници от трети страни е свързан с липсата на квалифицирана работна ръка в България. Видно е обаче, от данните получени от институциите в отговор на запитването на представителите на “Възраждане” че това не е така. През 2025 г. достъп до българския пазар на труда са получили около 49 хиляди граждани на трети държави, при около 35 хиляди година по-рано. Това е ръст с над 40% само за една година.

Но увеличението не идва основно от висококвалифицирани специалисти. Основно тези работници са заети в хотелиерството и ресторантьорството, преработващата промишленост, търговията, строителството, транспорта, земеделието и административните и спомагателните дейности. Тези сектори не изискват високо квалифицирана работна ръка. Доказват го и показателите за краткосрочната/сезонна заетост до 90 дни, която нараства от 10 391 на 19 057 души. Това е увеличение с 83%.

В допълнение на това, данните от Агенция по заетостта показват, че при сезонната заетост 96% от договорите са за персонал в сферата на услугите и за работници в селското, горското и рибното стопанство, а възнагражденията рядко надвишават минималната заплата.

“За съжаление не виждаме работодателите да бъдат стимулирани да увеличават възнагражденията, да подобряват условията на труд, да обучават български работници и да инвестират в механизация и по-висока производителност, а вместо това държавата улеснява вноса на работна ръка. Това неминуемо ще доведе до влизане в капана на средния доход.

Тази държавна стратегия държи икономиката ни да е основана на ниски заплати, а това рано или късно спира да работи, защото бизнеса винаги намира места с още по-ниски разходи за заплати. Данните от Агенцията по заетостта доказват и тезата за капана на средните доходи дори и в ИТ сферата. В тази сфера на 2025 г. 80% от заплатите на работници от трети страни са в диапазона на 3600 лева, 15% са между 5000 и 10 000 лева, а останалите 5% са с над 10 000 лева заплата.

Това не отговаря на средните възнаграждения за българските работници. В последната 1-2 години се наблюдава и спад в търсенето на специалисти в сферата и много от младите ИТ специалисти срещат трудности при намиране на работно място.” добавя още Георги Хрисимиров, който алармира, че вносът на работници от трети страни ще доведе до това българските граждани все по-трудно да могат да си намерят работа за достойно заплащане.