Журналист: „Кошницата с грижа", като една от мерките, щеше да работи, ако беше въведена през май миналата година

Инфлацията отново е над 5 процента, но в същото време храните през август леко поевтиняват, сочат данните на НСИ. Най-силен ръст има при транспорта, а само за месец дизелът е поскъпнал с над 13 процента.
В студиото на "Здравей, България" финансовият журналист Стефан Антонов и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов коментираха какво всъщност движи цените нагоре - горивата, услугите или нещо друго?

Според Стефан Антонов върху динамиката на цените едновременно действат няколко фактора. Сред тях той посочи геополитическата обстановка и несигурността около доставките на горива, както и натрупаните през последните години бюджетни дефицити.
„Имаме коктейл от фактори, които движат инфлацията. Това са конфликтът в Близкия изток между САЩ и Иран, несигурността в горивните доставки, политиката на бюджетни дефицити в последните 4-5 години и еврото - натискът и надуването на цените, което започна още през юли на миналата година“, заяви Антонов.

Лъчезар Богданов също открои цената на петрола като един от основните фактори през последната година. По думите му обаче сериозно влияние оказват и вътрешни процеси в българската икономика.

„Последната година цената на петрола е един от водещите фактори. Вътрешните са политиката на големи бюджетни дефицити и кредитирането на банките, където имаме 20 процента ръст на кредити към домакинства“, посочи Богданов.

По думите му увеличаването на разходите и парите, които влизат в домакинствата, водят до по-високо потребление, а оттам и до натиск върху цените. „Харченето води до по-високи цени и увеличаването на вноса. България година и половина е с най-висок реален ръст на потреблението в ЕС, защото в домакинствата влизат повече пари“, коментира главният икономист на ИПИ.

Богданов отбеляза, че при храните поскъпването е сравнително ограничено, но при услугите динамиката е по-съществена. „Храните спрямо август миналата година са поскъпнали с 1%. Голямото поскъпване освен при горивата е при услугите - от лекарски прегледи до ресторанти и хотели. Това е резултат от увеличено потребление“, заяви той.

Еврото и инфлационният натиск

Двамата коментираха и ролята на въвеждането на еврото за движението на цените. Според Лъчезар Богданов смяната от лев към единната европейска валута е съвпаднало с вече съществуващи инфлационни процеси.

„Еврото съвпадна със ситуацията. То частично се използва чисто психологически, но истинското разпалване на този „пожар“ идва от политиката на големи бюджетни дефицити“, посочи Богданов.

Стефан Антонов от своя страна обърна внимание на дългосрочните последици от провежданата фискална политика. По думите му по-съществено значение има стимулирането на предлагането, вместо единствено да се търсят начини за ограничаване на цените.

„Политика по насърчаване на предлагане - помагане на бизнеса да сваля своите разходи, което ще принуди бизнеса да свали цените си или да ги качва по-бавно спрямо конкуренцията“, заяви финансовият журналист.

Той отправи критики и към някои от мерките на правителството, насочени към цените на основни стоки. „Правителството направи няколко грешки - "кошницата с грижа" и "справедливата цена", която трябваше да е вътрешен инструмент. Реформата в образованието пък е нещо ключово. Ако искаме да се вдигнат доходите, трябва да се подготвят по-подготвени кадри“, каза Антонов.

Какви мерки са възможни?

Според Лъчезар Богданов на хоризонта има две краткосрочни възможности за ограничаване на инфлационния натиск.

„Две краткосрочни решения са на хоризонта - едното е промяна в поведението на търговските банки и охлаждане на кредитирането, което може да стане или чрез осъзнаване на банките, или чрез директен контрол от централната банка. Другото решение е новата бюджетна рамка, която чакаме след изборите“, посочи той.

Стефан Антонов коментира и т.нар. „кошница с грижа“, като според него подобна мярка би имала по-голям ефект, ако е била въведена по-рано.

„Кошницата с грижа" като една от мерките щеше да работи, ако беше въведена през май миналата година, защото единственият фактор щеше да е смяната на валутата. Сега вече имаме повече фактори и не може бизнесът да се държи отговорен за покачването на цените“, заяви той.

По думите му началото на по-смелото харчене и кредитиране може да се проследи до периода около влизането на България в чакалнята на еврозоната.

„Куражът да се правят тези дефицити дойде през 2020, когато влязохме в чакалнята на еврозоната. Това даде сигнал, че има някой кредитор от крайна инстанция и всички започнаха да харчат и кредитират много по-смело и рисково“, коментира Антонов.

„Голямата неизвестна за цялата европейска икономика през есента и зимата остава цената на горивата“, заяви Лъчезар Богданов.