Бивш зам.-шеф на ДАНС: Въпросът е дали взривовете в "ЕМКО" са в следствие на руско активно мероприятие

"Установени са някои неспазени мерки за сигурността на заводите, но не беше казано нищо да се усилва контраразузнавателното противодействие на заплахата, идваща по линия на руско разузнаване. Не чух да се предприемат мерки за координация и активна комуникация с партньорите по тази линия. Без такова взаимодействие стигането до обективната истина е невъзможно. Необходимо е да се даде отговор на този въпрос - дали тези взривове са в следствие на руско активно мероприятие на българска територия. Това трябва да е във фокуса на вниманието на службите към момента".

Това заяви пред БНР бившият зам.-председател на ДАНС Петър Петров в коментар за взривовете в складове за боеприпаси на оръжейната компания "ЕМКО" и проведения Съвет по сигурността, където беше обсъдена темата.

"В Съвета по сигурността бяха набелязани мерки, но те са в посока на изясняване какъв е режимът за съхраняване на такава продукция. Чух, че екипи от ДАНС и МВР ще инспектират такива складове, ще налагат санкции, ще се увеличава патрулно-постовата дейност в тези райони. Но това беше ангажимент на МРВ и ДАНС и към момента, те трябваше да са го правили това и в момента. Ако някой не е спазил режима, ако някой си е позволил да неглижира, той би следвало да носи своята отговорност. Но за мен по-важен е въпросът дали тези взривове са в следствие на планирано диверсионно-разузнавателното мероприятие, реализирано от руските служби", коментира той.

Според него това е напълно възможно, имайки предвид историята, която собственикът на "ЕМКО" Емилиян Гебрев има през последните години като цел. Той напомни инцидентите около него и това, че има повдигнати обвинения на руски граждани от българската прокуратура:

"2015 г. той стоя доста време в болница, а българската прокуратура твърдеше, че е ял нитратна рукола. 3 години по-късно при отравянето на Сергей Скрипал беше придобита информация, която показа, че тук, в България, са пребивавали лица от ГРУ към руската армия и те са влизали в страната с фалшива самоличност, пребивавали са в наети квартири, чак по-късно се видя, че един от тях дегизиран се разхожда в подземния паркинг на офиса на "ЕМКО" и има някаква интервенция спрямо автомобила на Емилиян Гебрев. Тази информация тогава не беше известна на българските служби. Тя дойде по линия на координацията с британските партньори. По тази линия на координация със западните ни партньори, което е най-важното към момента, беше получена информация за връзки между взривовете в Чехия, в селцето Врбетице, където е била съхранявана продукция на "ЕМКО", и тук няколко взрива през годините от 2011 г. до 2020 г., когато има взрив в завод на "Арсенал" до Мъглиж. И двата взрива в района на Иганово, където в складове на ВМЗ - Сопот също се е съхранявала продукция на "ЕМКО". От там дойде информация по линия на обмена с чешките партньори, че това има връзка с действия на руското военно разузнаване. Бяха повдигнати обвинения на 6 руски граждани".

По думите на Петър Петров е много важна тази преценка - дали става дума за действия на руското разузнаване, да се осъществи в пряка координация и взаимодействие с нашите евроатлантически партньори. Той напомни, че през годините е работено много усилено за получаване на доверието на специалните служби на нашите евроатлантическите партньори.

"В момента, чета изследвания на френски медии, българското разузнаване е последно по доверие от страна на западните си партньори", подчерта бившият зам.-председател на ДАНС и напомни, че винаги сме разглеждани от западните ни партньори с една въпросителна.

"Без информация от нашите партньори няма как сами да се справим срещу един такъв голям противник като руското разузнаване", категоричен бе той в интервю за предаването "Неделя 150".

"Собствениците на такива складове и заводи - каквито и предписания да спазят, каквито и мерки да вземат за собствената си охрана, ако става дума за операция на руското разузнаване, те няма да могат сами да успеят да се защитят, без държавата да влезе във функциите си".

Имайки предвид капацитета на Руската федерация в тази сфера, българската държава не може да се справи сама с тези процеси, изтъкна Петров и изказа мнението си, че ние трябва да разчитаме много на нашите партньори по линия на НАТО и ЕС.

Според него дългосрочната цел на руска хибридна операция у нас е една - да се постигне добра среда за реализиране на руските геополитически интереси на българска територия. По думите му Балканите са фокусиращи интерес на Руската федерация. "Тя винаги ще иска да запази своето влияние тук. Винаги ще иска да направи съответните пробиви в ключови сфери като сигурността, ще иска да придобие агентура в службите, на политическо ниво", обясни той.

"Има доста притеснителни факти, които би следвало да засилят вниманието на обществото. Ако обществото следи тези процеси и е наясно с тази заплаха, това би създало доста трудности в реализирането на такава операция. Българинът достатъчно добре съзнава реалностите, които го заобикалят. Ежедневно трябва да съхраняваме националния ни суверенитет, ежедневно трябва да осъществяваме мониторинг върху властимащите, върху всеки орган на държавна власт и ако има въпроси, които ни притесняват, да ги поставяме публично".