Андрей Делчев: Проблемът не е само колко струват горивата, а дали ги има. По-лошо е, когато няма

Цените на горивата остават сред водещите теми в края на септември, на фона на продължаващата несигурност на световните пазари заради военните действия и напрежението в Близкия изток. Цената на петрола през последните дни леко се понижава, но остава въпросът доколко тенденцията ще бъде трайна и как това ще се отрази на цените на колонките в България.

Според изпълнителния директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Андрей Делчев цените на суровия петрол в момента са по-ниски в сравнение с 15 септември. „Сорт Брент, който обикновено следим и коментираме, на 15 септември беше около 107 долара за барел. Днеска е 103 долара, т.е. има 4% – 4 долара надолу“, обясни Делчев.

По думите му петролът в кошницата на OPEC също е поевтинял. „Видовете петрол, които са в кошницата OPEC, също от 124 долара паднаха на 109 долара. Т.е. тенденцията наистина в момента е такава“, каза той. Делчев обаче предупреди, че все още не е ясно дали става въпрос за трайна тенденция или за временен спад. „Но не знам доколко е трайна тенденция и доколко е временен спад, защото от 28 февруари, когато започнаха военните действия в Ормузкия пролив, до този момент слушахме много изявления, много пъти цените падаха, много пъти се качваха. Брент стигна 124 долара, падна под 100, сега пак се върти около 100 и няколко долара. Т.е. тази несигурност на пазара остава“, заяви той пред БТВ.

Защо цените на колонките не следват веднага петрола?
Според Делчев цените на горивата реагират по-бързо на негативните новини, отколкото на положителните сигнали. „Няколко са причините. Теоретично могат да бъдат много причини, но ще ви кажа причините за България“, обясни той. По думите му цената на дребно не може да следва автоматично ежедневните колебания на световните котировки. „Винаги цените на суровия петрол, които обикновено знаете, са ни такива начупени криви, са различни от начина, по който се отразява цената на колонката. Защото цената на дребно не може да отрази тези ежедневни движения, тя отразява по-скоро тенденциите нагоре-надолу“, каза Делчев.

Той посочи, че обикновено има забавяне от няколко дни както при поскъпването, така и при поевтиняването на петрола. „Обикновено и когато цената на суровия петрол тръгне нагоре, и когато тръгне надолу, има известно забавяне от няколко дни. Никога бензиностанциите не следват автоматично този тренд“, заяви той.

Причината, по думите му, е свързана с риска от резки промени в цените. „Ако започнете да увеличавате цената си тогава, когато петролът тръгне нагоре още първия ден и той се срине, сте неконкурентни. Ако обратно намалявате цената тогава, когато петролът за ден-два, в момента, тръгне надолу, може да се окаже, че продавате на цена, с която не можете да възстановите следващите количества“, обясни Делчев.

Има ли граница, след която хората ще спрат да зареждат?
На фона на преминаването на психологически прагове от 2 евро за литър при дизела и близо 1,70 евро за най-масовия бензин А95, Делчев беше попитан къде се намира границата, при която хората ще започнат да ограничават използването на автомобилите си. „Къде е границата, може да каже вероятно социалното министерство или по-общо социалните партньори, защото те измерват поносимостта на цените“, каза той.

По думите му основната цел на бранша е да гарантира наличието на горива на пазара. „Това, което ние правим като петролна асоциация, е да се стремим с възможно минималните надценки да продаваме горива и да има постоянно гориво на пазара. Защото проблемът не е само колко струват горивата, а дали ги има. По-лошо е, когато няма“, заяви Делчев.

Защо дизелът е големият проблем в Европа?
Според него дизелът се превръща във все по-сериозен проблем на европейския пазар. „Знаем, че с дизела и в Европа въобще е голям проблем, защото се оказва доста дефицитен. Дизелът в Европа е голям проблем, затова и цената му и в Европа, и в България рязко се откъсна от цената на бензина, на безоловния бензин“, каза той. Делчев обясни, че причините са няколко, но обърна специално внимание на разликата между поскъпването на горивата в България и средните стойности за Европейския съюз.

По данни на Евростат през август 2026 г. дизелът в ЕС е поскъпнал с 8,3% спрямо предходния месец, докато в България увеличението е 13,5%. На годишна база страната ни също отчита значително поскъпване на горивата и смазочните материали. „Това е най-задаваният въпрос напоследък. Защо България изпреварва като процент? При това имаме рафинерия“, коментира Делчев. Според него обяснението може да бъде открито в доклад на Комисията за защита на конкуренцията от март 2026 г.

„Той може да бъде намерен в доклада на КЗК от март тази година. КЗК, която е регулаторът, който следи петролния пазар“, заяви той. По думите му докладът съдържа важни констатации за начина, по който се формират цените. „Това, което те ни казват, е следното: изпълнителната власт към онзи момент, към март тази година, 2026 година, не е взела мерки за преодоляване на ценовата спирала, а по-скоро за отлагането ѝ“, каза Делчев. Той добави, че според анализа са били наложени ценови ограничения между цените на едро и цените на дребно.

„Изпълнителната власт и действащият тогава особен управител, различен от сегашния, са наложили ценова преса между цените на едро на „Лукойл“ и цените на дребно на бензиностанциите на „Лукойл“, респективно в „Петрол“, каза той.

Според Делчев именно това може да обясни по-високия процент на поскъпване в България. „Когато тръгнете от по-ниска база, да увеличавате с онази надбавка, която по-скъпият петрол води, това води до по-висок процент на поскъпване, отколкото тези, които тръгват от по-висока база“, обясни той. В същото време, според него, при сравнение на абсолютните цени картината е различна. „Ако се откъснем от процента и отидем към абсолютните суми, отново ще видите, както много пъти сме си говорили, че България е на дъното. Тоест, ние купуваме петрол толкова скъп, колкото всяка друга държава купува, защото го купуваме на световните пазари, но нашите горива в Европейския съюз са на дъното по цени“, каза Делчев.

Защо държавата намалява акциза на пропан-бутана, а не на дизела?
На въпрос защо държавата предприема мерки за пропан-бутана, но не намалява акциза върху дизела, Делчев обясни, че България вече е достигнала минималната ставка, определена от Европейския съюз. „Защото при дизела ние сме на минималната ставка, която Европейският съюз изисква и не можем да мръднем надолу. Тя ни е наложена като бенчмарк, бариера за всички европейски държави“, каза той. По думите му държавите, които са определили по-висок национален акциз, имат възможност да го намалят.

„Но тези, които са сложили по-висок акциз на горивата си в националните си данъчни системи, те могат да го намалят. Ние не можем“, заяви Делчев. За пропан-бутана той посочи, че конкретният ефект върху цената не може да бъде предварително определен.

„Не мога да ви кажа с колко ще поевтинее, защото отново е въпрос на пазар, но така или иначе пропан-бутанът е едно от масовите горива, ползвани в таксиметрови автомобили и в много от другите обслужващи автомобили“, обясни той. По думите му временно ще бъде премахнат и акцизът за природния газ, използван за автомобилни нужди.

Проверки на бензиностанциите
По повод започналите проверки на Комисията за защита на потребителите заради съмнения за необосновано покачване на цените, Делчев заяви: „Приветстваме КЗП да проверява, КЗК да проверява.“ „Винаги се случва така, че когато цените тръгнат нагоре, държавата влиза да проверява със своите съмнения“, добави той. Ще облагодетелства ли отмяната на забраната за износ „Лукойл“?