След ударите в Черно море: България разполага още две системи с дронове и допълнителни ракетни комплекси

България предприема допълнителни мерки за защита на Черноморското крайбрежие след ударите с дронове срещу два търговски кораба. Ще бъдат разположени още две безпилотни летателни системи за засилване на наблюдението в Черноморския регион, както и допълнителни ракетни комплекси, както и засилване на наблюдението в региона. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов на брифинг, посветен на ударите с дронове по товарни кораби в Черно море, цитиран от Нова телевизия.
По думите му обстановката във водния басейн става все по-сложна, а България, Румъния и Турция вече обсъждат общи мерки за повишаване на сигурността и по-ефективен обмен на информация.
Военният министър обяви, че страната ни ще разположи допълнителни средства за наблюдение и противодействие на безпилотни апарати. Част от техниката вече е придобита, а военнослужещите, които ще работят с нея, са преминали обучение.

„Като последваща мярка ще разположим допълнително две безпилотни летателни системи. Едната беше придобита наскоро, а екипажите току-що се завърнаха от обучение. Надявам се в най-скоро време да я разположим. Имаме и други способности, включително на Силите за специални операции“, обясни Стоянов.

Министърът посочи, че се предприемат и мерки за усилване на противовъздушната отбрана чрез допълнително разполагане на зенитно-ракетни комплекси. Според него обаче трябва ясно да се разграничават възможностите за защита на българската територия от действията, които въоръжените сили могат да предприемат извън териториалните води.

„Трябва да повишаваме способностите си, но и да имаме съзнанието, че Военновъздушните сили и въобще Въоръжените сили на могат да отговорят на конкретна заплаха при наличието на такава в териториалните води, а не в международни води. Нямаме ангажимент в това отношение, нямаме задължение, нямаме и право да го правим“, заяви Стоянов.

Той уточни, че възможностите за военно съпровождане на търговски кораби също са ограничени. „Българските Военноморски сили могат да конвоират плавателни съдове само в нашите териториални води. Що се отнася до съпровождането с дронове, принципно това е възможно за държавите, които разполагат с подобна техника“, посочи министърът.

Какво се знае за атакуваните кораби?

Стоянов представи и информация за сигналите, получени след нападенията срещу двата търговски плавателни съда. По думите му единият кораб е Aegis Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, който се е намирал в района край Крапец. Сигналът за атаката е получен малко след 13 часа.
По-късно, в 19:28 часа, е постъпил сигнал за помощ и от втори кораб, намиращ се на около 17 морски мили от българското крайбрежие.

Министърът съобщи, че към единия от атакуваните плавателни съдове е бил насочен катер, който е оказал помощ на екипажа. По отношение на кораба край Крапец той посочи, че на борда са се намирали 16 души, като шестима са били спасени, а издирването на останалите е продължило.

За другия кораб Стоянов уточни, че е плавал под малтийски флаг, бил е украинска собственост, а 16-членният му екипаж е включвал украински и азербайджански граждани.

След получаването на информацията за инцидентите е била разпоредена реакция на Военноморските сили. Стоянов съобщи, че е издадена заповед за включване на фрегата, базирана в Бургас, както и за използване на военни хеликоптери.

„Веднага беше подадена команда към Военноморските сили. Фрегатата е дислоцирана в Бургас. В същото време два хеликоптера, които бяха в готовност, излетяха сутринта и кацнаха в „Чайка“, след което се насочиха към района на инцидента“, обясни министърът.

По думите му действията на военните са насочени към подпомагане на операцията и наблюдение на района, в който са били атакувани корабите.

България, Румъния и Турция подготвят общи мерки

Министърът потвърди, че е провел телефонни разговори с колегите си от Румъния и Турция. Основна тема е била влошаващата се среда за сигурност в Черно море и необходимостта от по-тясна координация между трите държави.

„Това, за което се договорихме, е по-добро сътрудничество, своевременно подаване и обмен на информация. Имаме обща констатация за ситуацията – Черно море вече се е превърнало в зона на конфликта и е необходимо да бъдат набелязани допълнителни мерки“, заяви Стоянов.

Той съобщи, че се подготвя и среща на по-високо военно равнище, в която да участват министрите на отбраната и началниците на отбраната на трите държави. „Предвидили сме в най-кратки срокове да организираме среща между министрите на отбраната и началниците на отбраната на България, Турция и Румъния. В момента се уточняват датите и се надяваме това да се случи възможно най-скоро“, обясни той. Целта е да бъдат обсъдени конкретни действия за засилване на наблюдението и защитата на корабоплаването в Черноморския регион.

„Няма логика дроновете да са украински“

На въпрос дали вече е установен произходът на дроновете, поразили двата търговски кораба, министърът заяви, че засега няма окончателно потвърждение. Въпреки това той изрази предположение, че атаките вероятно са извършени с руски безпилотни апарати. „Няма яснота какви точно са дроновете. Но няма логика да бъдат украински, при положение че корабите са украинска собственост. При тази ситуация предполагаме, че дроновете са руски“, коментира Стоянов.

Той не представи окончателни доказателства за произхода на безпилотните апарати, като подчерта, че изясняването на обстоятелствата продължава.

България няма да иска задействане на член 4 от НАТО

Военният министър беше категоричен, че на този етап България няма намерение да поиска официални консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. По думите му въпросът вече е бил обсъждан в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност, където е постигнато съгласие, че подобна стъпка не е необходима. „По отношение на член 4 от НАТО - още на Консултативния съвет за национална сигурност, включително с участието на опозиционните партии, се обединихме около това, че не е необходимо той да бъде активиран. Това остава в сила и при новата ситуация“, заяви Стоянов.

Министърът посочи, че подобни инциденти са възниквали многократно от началото на войната в Украйна и че съюзниците препоръчват да не се прибягва автоматично до този механизъм при всяко ново събитие.