ИПБ: Технологиите не решават кризата по пътищата

Институтът за пътна безопасност предупреди, че въвеждането на динамични информационни табла, дигитални системи и нови камери не може само по себе си да реши кризата с пътната безопасност. Становището е публикувано след тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“, при които по данни, съобщени от правителството, загинаха 12 души. Министерството на здравеопазването съобщи, че 51 пострадали са били настанени в лечебни заведения.

След трагедията властта обяви създаването на единен национален информационен център за пътна безопасност. Предвижда се системата да обединява данни в реално време и да подава информация към електронни табла по магистралите. Мерките бяха представени като част от действията за предупреждение на водачите при опасни участъци, инциденти и промени в трафика.

Според ИПБ това повтаря вече използван подход, при който отделно технологично решение се представя като основен отговор на системен проблем. Институтът посочва като предишен пример контрола на средната скорост, въведен през миналата година при управлението на правителството на Росен Желязков.

Организацията уточнява, че не отхвърля контрола на средната скорост, камерите или динамичните табла. Критиката е към начина, по който тези инструменти се въвеждат и управляват. В становището се твърди, че при системата за средна скорост не са били осигурени необходимите техническа, метрологична и организационна подготовка, както и ясна концепция за управление на риска.

„Нито средната скорост, нито динамичните табла, нито камерите могат самостоятелно да намалят пътнотранспортния травматизъм“, заявява Институтът за пътна безопасност.

ИПБ се позовава и на свое изследване, основано на отговори на Българския институт по метрология. Според института данните поставят въпроси за метрологичната гаранция, синхронизацията, целостта на информацията и отговорността за крайния резултат от измерването. Организацията твърди, че системата за средна скорост все повече се превръща в инструмент за генериране на приходи за Фонд „Пътна безопасност“, вместо в средство за цялостно управление на риска.

ИПБ иска ясен отговорен субект

В становището се посочва, че България не страда от липса на технологии, а от липса на отговорно управление. Според института през годините са създавани отделни проекти и са изразходвани публични средства, но не е изграден постоянно действащ професионален екип, който да носи персонална и институционална отговорност за резултатите.

ИПБ предупреждава, че след катастрофата може да бъдат изразходвани нови десетки милиони евро за технологични решения. От организацията поставят въпроса кой ще отговаря, ако тези инвестиции не доведат до реално намаляване на жертвите и пострадалите.

Институтът настоява министър-председателят да обяви открит конкурс за разработване на концепция за управление на риска в пътната безопасност. Според предложението тя трябва да определи конкретен отговорен субект и ръководен екип, ежедневни механизми за оценка на риска, цели за намаляване на жертвите, срокове и измерими показатели.

Сред исканията е и създаването на механизъм за публичен контрол върху разходването на средствата и постигнатите резултати. „Пътната безопасност не е PR кампания. Тя е ежедневно управление на риска и отговорност за човешкия живот“, заявява ИПБ.