Мирото разбуни учени и църквата

Преди дни беше съобщено за вещество, подобно на миро, което е потекло от ръцете на Исус Христос, изобразен на голяма икона в катедралния храм "Св. Богородица" в град Пазарджик.

Едни казват, че е видяно от миряни в денят, когато се е празнувала Малка Богородица, а други, че е било забелязано още в неделя по време на вечерната служба.

Веществото било течно и мазно, а от него се излъчвал лек и приятен аромат.

По настояване на Пловдивската митрополия веднага се направи експертиза, според която течността не е миро. Светия Синод излезе с официално съобщението по темата. В същото време историкът и директор на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров изпрати мнение до медиите, в което твърди, че мирото от иконата в Пазарджик носи благоденствие.

Имало ли е миро в действителност или не и как да го тълуваме са въпроси, които в последните дни разбуниха духовете на учени и църквата.

Според експертиза извършена на 10 септември от комисия, ръководена лично от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, „иконата на Спасителя Христос намираща се на иконостаса на северния олтар в храма НЕ мироточи, и засъхналата по нея течност НЕ Е свето миро.“

Друго, което пише в изявлението на Св. Синод е, че:

„Ние, православните християни, вярваме, че вярата в Бог и обръщането с искрена молитва към Него, Света Богородица и другите светци и Божии угодници е в състояние да предизвика въздействието на Светия Дух и чрез Него появата на благотворни, положителни явления,  като мироточене не свети мощи / напр. св. вмчк Димитрий Мироточиви, св. Нил Мироточиви/ и на свещените изображение- икони. Това, което хората възприемат и обясняват с понятието „чудо” или „мироточива икона”, са трансцедентни процеси, непонятни за науката, но които се проявяват чрез обективни факти и са доказателство за съществуването на реалност, в която се реализира действието на Божията воля. Да, чудеса има. Мироточиви икони има. Искрената вяра в Бога е в състояние да предизвика чудеса. Случването на чудеса е факт, многократно проверен и доказан.

Същевременно с понятието „чудо” или „мироточене” не бива да се злоупотребява, за да не се предизвикват у вярващите изкушения и съблазни. Прибързаното определяне на дадени факти и явления като „миро потече от икона”, без те да са подложени на щателна проверка по установения църковно- каноничен ред, е в състояние вместо да укрепи, да разколебае вярата, и да нанесе щета на авторитета на Православната църква.“

От своя страна пък проф. Димитров твърди:

„Мирото, което тече от иконата в Пазарджик, при прегледа на подобни събития в християнския свят през Средните векове, Възраждането и в най-ново време, не означава предстоящи бедствия, а точно обратното – благоденствие за града и за неговите жители.

Миро тече и днес в различни точки на света. Наскоро получихме миро, изтичащо от мощите на Св. Николай Чудотворец от град Бари, Италия, благодарение на посланик Марин Райков, което бе подарено на църквата „Св. Николай” в Черноморец. Черноморец е единственият град на морето, който не пострада при наводненията и реализира добър туристически сезон.

Друг е въпросът, ако от иконата се стичаха сълзи. Това наистина вещае неприятности. Но много често това се прави от недобросъвестни свещеници. Класически е случаят в Русия при Петър І. В рамките на политиката му на европеизация на Русия той заповядал на свещениците, ходещи с бради и коси до кръста, да се подстрижат по европейски – с по-къси бради. Иконите в Русия почнали да плачат. Вбесен, Петър І се обадил на главата на руската църква и му казал: „Ако до утре до обед иконите не спрат да плачат, ще заплачат и свещениците. И то в Сибир”. Иконите спрели да плачат.“