43% от българите живеят в тежки материални лишения

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

През 2013 г. линията на бедност общо за страната e 285.92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1527.5 хил. лица, или 21.0% от населението на страната, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 2.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.2 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 26.7%, или с 5.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.8 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47.6%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 0.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2013 г. дялът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0.2 процентни пункта до 7.2%. Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20.9%, докато  сред работещите на пълно работно време този дял е 6.4%. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 0.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, е свързано пряко с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1.5%, докато при хората с основно и по-ниско образование този дял достига до 30.2%. Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за хора с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование. Дялът на работещите бедни със средно образование е 5.0%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-висок е рискът от бедност при домакинства с три и повече деца (68.1%), като относителният им дял нараства спрямо 2012 г. със 7.1 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (10.7% ) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.8%).

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на хората и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Те включват имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на следните разходи за жилището: заем за покупка на жилището, в което живее домакинството; наем за жилището, в което живее домакинството; текущи разходи за ток, вода, отопление (без разходи за телефон); вноски за погасяване на кредити; може ли домакинството да си позволи, ако желае, едноседмична почивка извън дома; може ли домакинството да си позволи, ако желае, консумация на месо, пилешко или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден; може ли домакинството да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.); притежава ли домакинството телефон (вкл. мобилен); цветен телевизор; автоматична перална машина; автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди); ограничава ли се домакинството при отоплението на жилището поради недостиг на средства.

Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (66.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64.0%). Успоредно с това само 4.2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.7% - цветен телевизор, 9.5% - автоматична пералня, а 51.1% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Относителният дял на лицата в домакинства, изпитващи затруднения при плащането навреме  на разходите, свързани с жилището, е 36.1%, а 45.0% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2013 г. 43.0% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 1.1 процентни пункта.

За безработни домакинства в изследването се смятат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За хората, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.

Хора, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

Следвайки дефиницията, през 2013 г. 482.1 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.6% от населението. Спрямо 2012 г. относителният им дял нараства с 0.4 процентни пункта, като делът на мъжете е 12.0%, или с 0.9 процентни пункта по-висок от относителния дял на жените (11.1%).

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2013 г. 48.0% от населението, или 3493.4 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

Стойността на показателя намалява с 1.3 процентни пункта спрямо 2013 г., достигайки най-ниското ниво от 3 години насам. Този спад се дължи най-вече на намаляването на относителния дял на хората с материални лишения.

През 2013 г. 28.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България  са изложени на риск от бедност в сравнение със 17.1% от възрастните на възраст 18 - 64 години и 27.9% от възрастните на възраст 65 и повече години, или най-големият дял на лицата в бедност е сред децата.

Социалните плащания намаляват значително бедността сред децата. През 2013 г. дялът на децата в риск от бедност достига 42.2%, ако бъдат изключени всички социални трансфери от доходите на домакинствата, и намалява до 38.1%, ако към доходите на домакинствата бъдат добавени пенсиите.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. Рискът от бедност при децата се увеличава, когато образованието на родителите е по-ниско. През 2013 г. всяко седмо от десет деца (71.5%), чиито родители са с основно или по-ниско образование, живее в бедност. Само 4.0% от децата на лица с висше образование живеят в риск от бедност, или приблизително 17 пъти по-малко  от децата, живеещи в домакинства с основно или по-ниско образование на родителите. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот” през 2013 г. са събирани данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). Относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 11 показателя) е 70.2%. През 2013 г. почти половината от децата не могат да си позволят едно хранене, включващо месо, пиле или риба поне веднъж дневно (45.4%), пресни плодове и зеленчуци веднъж дневно (42.8%) и подходящи книги за възрастта им (47.4%). На повече от половината деца не могат да бъдат осигурени поне два чифта обувки според сезона (54.5%). За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено закупуването на нови дрехи. През 2013 г. 34.5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (столица) (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.6%, Видин - 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян - 14.1%, Кюстендил - 14.6%, и Разград - 14.7%.
Линията на бедност за 2013 г. намалява спрямо 2012 г. с повече от 10% в областите Хасково, Смолян, Шумен, Пазарджик и Кърджали. Основните причини за по-ниския размер на линията на бедност се дължат на следните фактори:

Увеличаване на броя на безработните лица, наблюдавани през 2013 спрямо 2012 година (за областите Пазарджик и Шумен).

Увеличаване на относителния дял на самонаетите лица с доходи,  близки до минималния осигурителен доход в размер на 420 лева (за областите Хасково и Кърджали).

Намаляване на броя на заетите лица в наблюдаваната съвкупност и увеличаване на неактивните (в областите Пазарджик, Шумен, Смолян, Хасково и Кърджали).

Линията на бедност  за 2013  г. се увеличава спрямо 2012 г. с повече от 15% в областите Русе, Кюстендил, Разград, Търговище и Сливен. Водещите причини за увеличението са:

Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (за областите Кюстендил, Разград, Сливен и Търговище).

Намаляване на броя на безработните (в областите Кюстендил, Русе и Търговище).

Увеличаване на средната стойност на дохода от работна заплата (в областите Кюстендил, Разград, Сливен и Русе).

Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик - 30.0%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.0% при 33.9% за област Сливен. Област Кюстендил се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 10.1 процентни пункта. В седем области - Габрово, Добрич, Разград, Силистра, София, Търговище и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.