Престъпленията от омраза в България остават ненаказани

Неуспехът на България адекватно да разследва и да преследва съдебно престъпленията от омраза подхранва страха, дискриминацията и най-вече насилието, казва правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" в новия си доклад, цитиран от "Дневник".

Докладът, озаглавен "Пропускайки същественото: Липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България", документира тежките последици от престъпленията от омраза върху пострадалите лица и акцентира върху това как неспособността на държавата да се справи с вкоренените предразсъдъци срещу хората, търсещи убежище, имигранти, мюсюлмани, гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални, води до допълнително насилие и дискриминиция.

"Стотици хора от малцинствата са станали жертви на престъпления, породени от омраза, и още по-голям брой не вярват, че държавата ще ги защити", казва Марко Перолини, изследовател на дискриминацията в Европа към "Амнести". "Държавата, в лицето на българските власти, спешно трябва да приеме ясна позиция и да се придържа към националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички."

Престъпления от ксенофобия и расизъм

Въпреки че в  България съществува законодателство за съдебното преследване на престъпления от омраза, свързани с расизъм и ксенофобия, властите не разграничават отделните престъпления като такива и не провеждат адекватни разследвания.

По данни на Българския хелзинкски комитет (БХК) и други местни организации, нападенията срещу имигрантите и хората, търсещи убежище са се увеличили драматично през 2013 г. Софийската прокуратура е образувала 80 досъдебни производства за престъпления срещу етнически малцинства, включително имигранти, бежанци, роми и етнически турци, между януари 2013 г.  и март 2014 г. Събраната информация е непълна и не отразява максималната степен на извършените деяния, според информация на "Амнести".

Назир, търсещ убежище от Ирак e бил нападнат от осем или девет души с метални боксове през септември 2013 г. Той е прекарал девет дена в болница и е претърпял две операции. Назир не е бил посетен от полицията и не са му били снети показания, а по-късно от полицията са отказали да регистрират жалбата му. Назир разказва как полицаите "ми казаха, че ще ме изпратят обратно в Ирак, ако не си вървя." След запитване на :"Амнести", Министерството на вътрешните работи (МВР) е заявило, че след извършена вътрешна проверка двама полицейски служители са били наказани за неправомерни действия по случая. Остава неясно дали е започнало разследване по нападението над Назир.

За определени престъпления, като убийство или физическо насилие, мотивите от расизъм или ксенофобия представляват отежняващ фактор, което предвижда допълнително наказание. Прокурори са споделили пред "Амнести", че властите обикновено считат тези престъпления като мотивирани от хулиганство, което е по-лесно дoказуемо. Това се дължи отчасти на факта, че много от служителите нямат необходимите знания и опит да приложат на практика съществуващите закони.

"Често органите на властта не обръщат внимание на дискриминационните елементи на престъплението, като расистки обиди. Терминът "хулиганство" не служи като заместител за съдебното преследване на престъпления от друго естество", казва Перолини. "Може да се сложи край на расизма и ксенофобията, само ако властите приемат и отчетат тяхното присъствие в обществото."

Метин, български гражданин от турски произход, е бил жестоко нападнат от група скинари, пред жилищен блок, обитаван от значителен брой мигранти. След побоя Метин е бил няколко седмици в кома. Преди нападението, един от нападателите извикал на мъж, който се е опитал да се намеси, докато скинарите се опитвали да разбият вратата на жилището на Метин: "Защо защитаваш имигрантите? Те убиват български момичета." Полицейските служители са задържали извършителите на място и досъдебно производство е било образувано за опит за убийство с хулигански подбуди.

Престъпления с мотив хомофобия и трансфобия

В България не съществува законодателство, което да преследва съдебни престъпления от омраза с мотив хомофобия, като същите се разследват и съдебно преследват като хулигански прояви, констатира "Амнести".

През януари 2014 г., правителството предстaви нов проект за Наказателен кодекс, който включва атаки за сексуална ориентация като мотив на престъпленията от омраза. Приемането на проекта беше преустановено в очакване на парламентарните избори през октомври 2014 г. Настоящото правителство предстои да разгледа промените.

"В България хомофобското и трансфобското малтретиране е пренебрегвано. Властите трябва да променят законите, свързани с престъпленията от омраза и да включат всички основания на дискриминация, за да може гей, лесбийки, бисексуални и трансексуални да не живеят в страх", казва Перолини.

Михаил Стоянов, 25-годишен студент, е бил жестоко убит в Софийски парк през 2008 г, защото е бил сметнат за хомосексуален. По време на разследването, човек е дал показания, че двамата заподозряни в убийсътвото са били част от група, която е имала за цел да "прочисти" парка от хомосексуални. Заради пропуски в законодателството, Софийската прокуратура е повдигнала обвинения за убийство с хулигански подбуди. Прокурорът по случая е заявил пред "Амнести": "Законодателството е ограничено, затова не можех да взема под внимание хомофобския мотив в обвинителния акт."

Пречки за правосъдие на пострадалите лица

Нa първо място по-голямата част от пострадалите лица не съобщават на властите за престъпленията от омраза. Някои споделят, че нямат вяра в адекватната реакция от страна на полицията и дори се притесняват да не бъдат допълнително дискриминирани.

Според скорошно проучване на Европейския съюз, 86% от лесбийки, гей, бисексуални и транссексуално ориентирани в България, които са потърпевши от насилие или заплахи, не са уведомили полицията за тези случаи. Около една трета от тях са посочили страх от хомофобски или трансфобски прояви като причина за нежеланието им да подадат жалби.

Малък брой от тези, които съобщават за престъпления от омраза получават справедливост чрез съдебната система. "Амнести" цитира случаи на лица, на които не са им били обяснени правата като пострадали лица и не са били уведомени за развитието по техните случаите. Това не съответства на изискванията на българското национално законодателство.

Докладът посочва и случая с Аурора, тъмнокожа френска гражданка, е била нападната на автобусна спирка в София от седем или осем души. Извършителите са споменали нейната етническа принадлежност по време на побоя, което прави очевиден факта, че тя е станала жертва на расистка атака. Аурора не е била призована да се яви в съда в качеството си на пострадало лице и не е била информирана за проведеното съдебното заседание по нейния случай. Съдът е оправдал заподозрените от наказателна отговорност и е наложил глоби.

Аурора споделя пред "Амнести": "... част от мен умря в този ден… още повече като знам, че тези хора бяха само глобени и че дори не бях уведомена за съдебното заседание... това не е честно, не искам пари или друго, искам само тези деяния да бъдат разпознавани и санкционирани адекватно, така че по възможност в бъдеще подобни неща да не се случват отново."

"Властите трябва да разпознават, разследват и публично осъждат престъпленията от омраза, да предотвратяват подобни деяния и да се противопоставят на дълбоко вкоренените предразсъдъци в българското общество," заключава Марко Перолини.