КС постави следенето в интернет извън закон

Конституционният съд (КС) обяви част от разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за противокоституционни.

С решението Съдът обявява за противоконституционни чл. 250а-чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.).

Осем съдии са за обявяване изцяло за противоконституционни атакуваните разпоредби, а трима - за частична противоконституционност.

Текстове, приети през 2010 година, регламентираха следеното в интернет. С решението на КС от днес на практика то вече е незаконно.

Де факто за противоконституционни са обявени всички членове за съхраняването на логовете на електронните съобщения и представянето на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Досега интернет доставчиците, мобилните оператори, доставчиците на обикновена телефония, тези на имейл услуги бяха длъжни да съхраняват всички данни, оказващи определена съобщителна връзка. Примерно мобилните оператори трябваше да пазят списъци с логовете на телефонните разговори по време, както и телефонните номера, които са провели разговора, и IMEI номера на апарата. Съхранението при имейлите бе по време и размер, без да бъде съхранявано съдържанието. При публикуване на обяви се съхраняваше IP адреса и времето на публикуване и изтриване на обявата. При коментарите в медиите също се съхраняваше IP адрес и време на публикуване. При SMS се съхраняваше времето и обема на съобщението, но не и неговото съдържание. Тези данни можеха да бъдат предавани само на разследващи органи със санкция на прокурор.

И до момента контролът бе доста защитаващ гражданите.  В член 171А на Наказателния кодекс от 2010 г.  бе записано, че всяко незаконно придобиване или предоставяне  на трафични данни е престъпление. Ако престъплението е извършено по служба е утежняващо обстоятелство.

Още днес парламентарната комисия за контрол на специалните служби и данните по ЗЕС е обсъдила решението на съда. Най-вероятно ще бъдат внесени нови текстове в Закона, които ще бъдат съгласувани с европейското законодателство.Вероятно те ще бъдат подготвени още през следващата седмица. Бързата реакция е логична, тъй като тези данни бяха един от най-силните инструменти на досъдебното производство. Те можеха да бъдат осигурени изключително бързо и за тях не бе необходимо да се харчат средства от държавния бюджет. По непотвърдена информация промените в закона ще предвидят лицата, които съхраняват трафичните данни, да предоставят информация за съхранението и унищожаването им в едномесечен срок на Районния съд. Досега срокът бе от 12 месеца, като нямаше ясни указания как да бъдат унищожавани данните.

Факти.бг. припомня, че делото беше образувано през април миналата година по искане на омбудсмана Константин Пенчев. Повод за искането му беше  решението на Съда на Европейския съюз, с което директивата за съхраняване на данни (известна като директива 24), която позволява на властите достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите с цел предотвратяване или разкриване на тежки престъпления, беше обявена за нищожна.

Подробности около решението ще бъдат съобщени по-късно от Конституционния съд.