30 жени и петима над 70 г. са поискали помилване

Молба за помилване са подали 30 жени, от които 26 изтърпяват наказанието си в затвор. През отчетния едногодишен период е разгледана една молба от непълнолетен осъден, две молби от пълнолетни, ненавършили 21-годишна възраст, както и пет молби от осъдени над 70 годишна възраст. Това се посочва в Годишния доклад за дейността на Комисията по помилването при президента.

Най-често осъдените са в зряла възраст (между 31 и 50 години) – общо 36%.

През 2014 г. трима граждани са помилвани частично, а на един наказанието е заменено с по-леко.

През третата година от работата си Комисията (КП) е провела 29 заседания, на които се е произнесла по над 450 от общо 516 молби, подадени от 422 молители. 45 от молителите са подали молба за първи път, а останалите молби са подадени от или в полза на осъдени, чиито случай вече е разглеждан в миналото от Комисията по помилването.

През 2014 г. основна цел на Комисията бе да осигури устойчивост на достигнатия информационен и експертен стандарт на политиката по помилване. От 2014 г. КП поддържа електронна система за управление на дейността си, която изцяло дигитализира процеса по разглеждане, решаване, архивиране и статистическо обработване на данните от молбите за помилване.

Запазва се установената през предходните две години зависимост между образователни дефицити и развитие на модели на престъпно поведение, констатира анализът на експертите на Комисията. Сред молителите преобладават осъдени с ниско образование, като напълно неграмотни (непосещавали никога училище) са 15 на сто, а групата на осъдените с начално образование включва множество лица с получена в затвор образователна степен.

Мнозинството от молителите (57%) са лица без квалификация, като само 17% от тях имат някакъв трудов опит. Близо 140 души от подалите молби за помилване или 40 на сто от общия брой на молителите, никога нищо не са работили.

Близо 60% от осъдените молители изтърпяват наказание за престъпление, което е елемент от устойчив (52%) или ескалиращ (7%) престъпен модел. При тези лица криминализацията е настъпила и поради неефективност на превантивни държавни политики, известни като “защита на деца в риск”. Вместо закрилна и възпитателна политика в детството, спрямо някои осъдени са предприемани репресивни мерки, задълбочили проблемите при развитието и социализацията им, които са сред предпоставките поправителният процес спрямо тях по-късно да не се развива, посочват експертите в анализа си.

Оценени с висок риск от рецидив са 18% от молителите, а по-голяма част от групата осъдени (близо 54 на сто) са със среден риск от рецидив.

Мнозинството от 90% от осъдените молители са осъдени на лишаване от свобода за срок, по-кратък от 10 години и за престъпление, най-често извършено в рецидив, след като за били осъждани в миналото за други престъпления, за които не са били реабилитирани. Дванадесет молители изтърпяват наказание доживотен затвор, а 11 души – доживотен затвор без замяна.

В доклада са изведени основни изводи и препоръки от дейността на КП, които се отнасят до законодателни политики, дейността на съдебната власт, политиките по превенция на престъпността и ресоциализация на осъдените и други. За първи път анализът включва и профил на неосъдените, подали молби за помилване на осъдени лица.  

Докладът е публикуван на www.president.bg.