Алфарисърч: Правителството запазва доверието си

Шест месеца след старта на втория кабинет „Борисов", оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им. Това показват данните от социологическо проучване на „Алфа рисърч", проведено в периода 7-15 април сред 1020 души.

Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ - едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия - се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени - съответно 33% и 43%.

Както при първото правителство на Борисов, така и при второто, йерархията на най-успешните за хората политики се оглавява от инфраструктурната (38%), следвана от политиките в областта на културата (29%) и външните работи (25%) Оценките, които хората дават обаче, са вече значително по-умерени в сравнение с тези преди три години. Подобна е тенденцията и при политиките в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%). Единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012г. до 19% към момента), анализират от социологическата агенция.

Отношението към водените политики намира отражение и върху персоналните оценки за дейността на членовете на кабинета.

Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов успява да запази доверието на 33% от избирателите.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова остава начело на класацията на най-одобряваните членове на кабинета, повишавайки положителните си оценки от 21.4% през януари до 26.3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов - одобрението за действията му нараства от 21.1% в началото на годината до 24.3% през април. Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин, положителните оценки за когото нарастват от 15.9% до 19.7%.

Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри - Томислав Дончев (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8.6% и министъра на културата Вежди Рашидов - с ръст от 9.6% до 13.6% за същия период.

Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).

Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.

Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.

Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

"Ножът е опрял до кокала" и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.

През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят, и резултатите от действията на българските правителства, пишат социолозите от "Алфа Рисърч". Според тях, ако през 1999 г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни ("наследството от Жан Виденов") фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015г. "обективните" пречки губят всякаква обяснителна сила.

Интересен и показателен за общественото ни развитие е още един щрих - за същите 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление - 46% през 1999 г,. 42% през 2012, и 45% през 2015 г.

Социолозите отбелязват, че наред с нееволюиращата корумпираност на преден план излизат и два други фактора – непрофесионализмът на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012 г. и 2015 г.) и най-вече липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%). Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите, е ясен индикатор, че "ножът е опрял до кокала" и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.

Според "Алфа Рисърч" казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за "замитане на следите" и задкулисно преразпределяне на икономически активи. Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% от българските граждани възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).

Явните или неявни аргументи на управляващите срещу дълго дискутираното и дълго отлагано вдигане на пенсионната възраст се основават обикновено на негативните обществени реакции срещу това предложение. Проучването сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59%:38%), но то показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата в удължаването на пенсионната възраст, е характерът на упражнявания труд.

От агенцията пишат, че колкото по-високо образование имат хората, респективно колкото по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%). Оттук и изводът, който се налага от тази част от проучването – докато в България доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу тази пенсионна реформа. Не ПР посланията, а промяната в образователните стратегии и осигуряването на по-висококвалифициран труд са основните фактори, които могат да мотивират хората и така да подпомогнат както икономическото благосъстояние на домакинствата, така и осигурителната система.