Искат проверка на големия брой смъртни случаи в домовете за деца

Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) да започне проверка на големия брой смъртни случаи на деца в домовете за медикосоциални грижи. За това настояват от Български хелзинкски комитет (БХК).

В сигнал, изпратен на 28 април 2015 г., БХК приканва председателката на ДАЗД Ева Жечева да започне проверка на констатирания огромен брой смъртни случаи на деца в домовете за медикосоциални грижи за деца (ДМСГД). 292 деца са починали в домовете от началото на процеса на деинституционализацията през юни месец 2010 г. до 31 декември 2014 г.

Изследователите на БХК потърсиха изчерпателни данни за смъртните случаи в ДМСГД, след като по времето на писането на Годишния доклад за състоянието на правата на човека в България през 2014 г. дори частичните сведения, които екипът получи от институциите, сочеха висок брой смърти.

Домовете за медикосоциални грижи за деца се управляват от Министерство на здравеопазването. В тях се настаняват деца от 0 до 3-годишна възраст, които са лишени от родителски грижи и/или деца с увреждания, нуждаещи се от постоянна рехабилитация. Със съдействието на Министерството на здравеопазването БХК изпрати писма до всички ДМСГД в страната с искането за предоставяне на информация за смъртните случаи на деца. От получената информация от всички функциониращи ДМСГД в страната, общо 29 домове, става ясно, че за периода юни 2010 - 31 декември 2014 г. има общо 292 детски смъртни случаи на деца.

Изследователите на БХК разбират, че смърт може да настъпи вследствие на заболяванията и уврежданията на децата в ДМСГД, но са обезпокоени от изключително високия брой смърти и вярват, че случаите трябва да бъдат обект на задълбочена проверка. Тази проверка следва да бъде широко фокусирана и да разкрие както специфичните, така и системните фактори, довели до този тревожен резултат.

Процесът на деинституционализацията е политически проект, който цели закриването на 173 институции за деца в България и извеждането на децата от тях в алтернативни услуги, реинтегрирането им обратно в семейството или отглеждането им в семейна или близка до семейната среда. Планиран е да приключи до 2025 г. Той е основан върху широко споделяното от съвременната наука разбиране, че институционалната грижа уврежда сериозно както психичното, така и физическото развитие на децата, настанени в институции.

Това се отнася особено за децата в най-ранна възраст. На практика процесът започна през 2010 г. с извеждането на деца с увреждания над тригодишна възраст от домовете за медикосоциална грижа за деца и домовете за деца с умствена изостаналост. Понастоящем този процес не е приключил и в много домове на България продължават да се отглеждат голям брой деца.