Приеха Законопроект за националната сигурност

Депутатите приеха на първо четене Законопроект за националната сигурност. Той е част от пакет законопроекти, внесени от председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов в сектор „Сигурност”, като другите са за Националната служба за охрана, за военното разузнаване и за Държавна агенция „Разузнаване”.

Днес за закона гласуваха 114 депутати, 32 бяха против, а един се въздържа. Проектът беше подкрепен от ГЕРБ, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ. Против бяха депутатите от БСП и "Атака", а един от "Атака се въздържа.

Законът трябва да регламентира дейността на системата за национална сигурност и да осигури координацията между специалните служби, на който да стъпят закони за НСО, както и за военното и цивилното разузнаване.

Той предвижда освен регламентирането на дейността, но и завишаване функциите на Съвета по сигурността към премиера. Предлага се той да има само един състав. Председател ще е премиерът, членове - някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на служби от системата за защита на национална сигурност.  В него ще влизат и двама представители на президента, като самият той ще може да участва и лично в заседанията.

Предвижда се и парламентарен контрол за трите служби - НСО, НРС и военното разузнаване, чрез контрол на финансовите разходи при определени операции.

Законите бяха подготвени още по време на първото управление на ГЕРБ, но така и не успяха да минат през парламента. Около тях се стигна до относително съгласие, като основните критики са именно около рамковия закон и този за НСО, който дава още правомощия на държавните гардове. В същото време от Реформаторския блок продължават да настояват за сливане на двете разузнавания в единна служба. Очаква се между двете четения законопроектите да претърпят значителни промени.

„Няма да има популизъм, защото искам да заявя, че всички парламентарно представени партии и тези, участващи в КСНС, са допринесли за да бъдат изработени пакетите от законите”, заяви Цветан Цветанов.

„Рисковете и заплахите стават все по-асиметрични, международният тероризъм, регионалните конфликти... целите на системата за национална сигурност могат да бъдат постигнати само при регламентиран процес”, обясни той.

Атанас Атанасов от Реформаторски блок посочи, че подкрепя законопроекта на първо четене, защото е необходим за функционирането на цялостната система на национална сигурност, но коалицията ще направи предложения за промени преди второ четене. По думите му може би има някои слабости, които трябва да бъдат допълнени, но това не било най-същественото.

Според председателят на на Патриотичния фронт Валери Симеонов обаче новите промени в сектор „Сигурност“ не отговарят на нищо. Те обслужват една капсулирала се, самозабравила се и съществуваща извън законите служба. Според него НСО ще нарушава закона за движение по пътищата без да се поставя въпросът при какви условия.

"Дава им се право на проверки и какви ли не още правомощия, които по никакъв начин не мога да ги приема“, каза той и заяви, че рамката на закона специално за НСО е "пълно безумие“.

Ангел Найденов  от БСП "Лява България" каза, че законопроектите, свързани със службите, сред които е и разглежданият, са чакани 25 години и значителна част от бележките, които бяха представени при предишните обсъждания са отразени. Според него обаче слабо разработена е процедурата за действия при кризи, не е отделено внимание и на противодействието на опасности, свързани с киберсигурността.

"Проектът на закон спокойно може да бъде използван като нагледен пример за работата – много шум и едно нищо, законопроект фантом", каза от своя страна Ангел Мерджанов от БСП.

„Напънала се планината и родила мишка. Ще станем свидетели на реализация на една болна амбиция на ГЕРБ. Днес виждаме крещящо отсъствие на министър-председателя, силовите вицепремиери, как ще водим дебат без участващите”, попита Мерджанов. Според него президентът се превръща в съветник на премиера и така ГЕРБ са го превърнали в балансьор.

„Обещахте ни закон, който ясно казва кой какво прави, а ни сервирахте миш-маш от съвети. В най-добрият случай резултатът от този закон ще е никакъв, в най-лошият объркване на гражданите”, каза още Мерджанов.

Колегата му Филип Попов посочи, че законопроектът реално е устройствен правилник на Съвета за сигурност към МС.

Депутатът от ДПС Янко Янков коментира, че липсата на нормативна база е изключително сериозен проблем. По думите му няма "съвършен законопроект - безспорно има слабости и този, но водещо в нашите действие е трябва да бъде неговото приемане, а след това да се усъвършенства".

"Няма какво да се сърдим, когато не сме им вменили възможност, при която те да гарантират националната сигурност - въпреки многото упреци върху ДАНС, трябва сериозно да променим нормативната база, за да работят адекватно. Правилно е Съветът по сигурността към МС и премиерът да носят отговорност, изпълнителната власт реализира вътрешната и външна политика”, добави той.

Айхан Етем от ДПС посочи, че обсъжданите законопроекти за сектора "сигурност" трябва да бъдат повод за преосмисляне на доктрината за национална сигурност, в която българските мюсюлмани да не се разглеждат като заплаха, а като естествена бариера към фундаментано настроени лица и организации.

Десислав Чуколов от "Атака" попита дали това е закон за националната сигурност или "закон за колониалната сигурност".

В България дори назначението на премиери и правителства се съгласува с определено посолство. Помните, че първият кабинет „Борисов“ падна след среднощно посещение в американското посолство, заяви Десислав Чуколов.

„След 25 г. депутатите откриха, че е крайно време да приемем закон за националната ни сигурност. Кое в България обаче остана национално, независимо, суверенно, за да приемаме това „творение“, наречено закон“, запита националистът.

„През последните години колко закона бяха приети, които засягат пряко живота на българския народ. Всичко, което приемаме трябва да е в защита и интерес на хората, които са ни избрали. Но вие приемате това, което ви кажат от вън“, категоричен бе Чуколов.

„Трябва да направим така, че всяко едно наше заседание да бъде работа за националната сигурност. Всяко заседание на МС трябва да бъде за националната сигурност – икономическа, външнополитическа, военна и т.н.“, призова Чуколов.