19 Септември, 2011 16:04 545 0

МБМД: 68,4% не вярват, че спецсъдът ще доведе до реални резултати

  • софия-
  • мбмд-
  • спецсъда
МБМД: 68,4% не вярват, че спецсъдът ще доведе до реални резултати - 1
Снимка БГНЕС

68,4% не вярват, че спецсъдът и прокуратурата ще доведат до реални резултати в борбата с организираната престъпност. Това показва изследване на МБМД, обявено по време на представянето на третия брой на Юридически барометър – гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, съобщи  БГНЕС.

Според изследването, което е проведено в периода 9-12 септември, 37,5% от хората не вярват, че специализираният наказателен съд и прокуратура ще доведат до реални резултати, защото съдиите и прокурорите в тях ще са същите. 30,9% пък не вярват, защото проблемът не е в органите и процедурите, а в липсата на воля.

На въпроса анкетираните можели да отбелязват повече от 1 отговор. Положително настроени към бъдещите нови структури са общо 37,2% от анкетираните. Те са посочили, че вярват в спецорганите, защото съдиите и прокурорите в тях ще са по-квалифицирани и с повече опит – 17,5%. 19,7% пък отговорили, че вярват, защото делата ще се решават по-бързо.

Анализът на Юридически барометър, представено от Даниел Вълчев, който е ръководител на екипа, показва също, че е малко вероятно създаването на спецструктурите да доведе до реални резултати. Причините за това са сведени до 6. Една от тях е, че законите трябва да създават правила, а не да се дава възможност да се заменят едни хора с други.

"Промените не отчитат в достатъчна степен една от основните причини за ниската разкриваемост на престъпленията и ниския процент на осъдителни присъди у нас, а това е слабата оперативна полицейска работа и недостатъчната подготовка на делата на досъдебната фаза", констатира барометърът. Даниел Вълчев посочи, че съдът не се бори с нищо, той въздава справедливост въз основа на фактите и доказателствата.

Средната оценка за българското законодателство, която дават анкетираните в 3.11. Това е понижение с 0,6 единици спрямо миналата година, когато е била 3,17. 28,6% са тези, които я оценяват като слаба, само 0,6% я оценяват като отлична. Според най-много от анкетираните - 36.5%, Народното събрание е отговорно за проблемите в правния ред у нас, защото често променя законите. Според наблюденията на третия брой на Юридически барометър, за първите 6 месеца на тази година парламентът е приел 89 закона, с 14 по-малко от второто полугодие на миналата.

Така депутатите са приемали по 14-15 закона на месец. Даниел Вълчев посочи, че проблемът е в това, че 22 или над 1/3 от приетите закони са изменени повече от веднъж за тези 6 месеца, което според него буди определени въпроси. 55 от законите, приети от депутатите са били за изменение или допълнение на вече съществуващи закони. 42 или над 80% пък са изменени и допълнени повече от 10 пъти след 2005 г. Има дори закони, които са били променени, преди да влязат в сила.

Законът за търговския регистър е изменен и допълнен 5 пъти, при това, преди да влезе в сила. За 6-те месеца на тази година законът за МВР е изменян например 4 пъти. Кодексът на труда е променян 3 пъти до юли тази година, след което има внесени два нови проекта на закони за изменение. Даниел Вълчев посочи, че средно в Народното събрание един законопроект стои около 123 дни. Най-дълъг е бил престоят на закона за нотариусите – 546 дни, а най-кратък за лечебните заведения – само 13 дни.

В топ пет на закони, които имат най-голям средногодишен брой за изменения от влизането им в сила има три закона, свързани с данъците.

На трето и четвърто място в нея, обаче, са законите за отбраната и МВР, които се променят средногодишно по 5 пъти. Даниел Вълчев иронизира промените във военния закон, тъй като тяхната честота в мирно време е необяснима. Военният закон води листата и с най-много подзаконови нормативни акта за неговото прилагане – 74, следван от МВР с 49 такива акта.

Вълчев посочи, че от приемането на Конституцията през 1991 г. до днес у нас са се провели 15 избора, по 5 закона. Обикновено те се променят в годината на изборите. 33 са общите промени на тези закони, като 9 от тях са правени в месеца преди самия вот. "Тези данни ясно показват силно политизирания и конюнктурен характер на измененията на изборното законодателство", констатира изследването.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА