72 години от подвига на Списаревски

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи „летящи крепости" Б-24 Либърейтър (в превод "Освободител"), охранявани от 50 изтребители се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите" преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел. Тялото му е открито сред отломките. (Вляво виждате снимка на лобното му място)

От другата страна на селото, в Плана, пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

На името на националния герой кап.Димитър Списаревски е наречена улицата в село Долни Пасарел, която води към лобното му място, в началото ѝ е поставена паметна плоча.

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски.

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци". В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.

Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

На траурното шествие се стича цяла София. Признателните столичани обвиват летеца с ореола на светец и го наричат новият Св. Георги Победоносец. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а в скръбта си майката на Списаревски казва: “Моят син стана син на цяла България”.

Саможертвата на Списаревски отеква и по целия свят. На въздушния бой от 20 декември 1943 г. Радио - Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Възхита от подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”

Веднага след комунистическия преврат на 9.ІХ.1944г. новата власт поставя семейството на Списаревски, като "царски офицер", в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата. Подвигът на Димитър Списаревски обаче е признат и от съветския военен комендант на София, който когато на въпроса– в какво е обвинен му отговарят: “Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.” с думите: „Почему так? Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!” (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни и го спасява за момента поне от тази репресия .

След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано и народното преклонение се отприщва. Издадени са книги, брошури, печатат се статии, посветени са му телевизионни предавиния, лекции, филми.

Неговото име носи Клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”.

Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провeжда възпоменателно факелно шествие "Списаревски марш".

В годините след 1994, управата и гражданството на Добрич ежегодно урежда възпоменателни прояви в дните около деня на раждането му и на гибелта му. Цветя ще бъдат поднесени и днес в 11 часа на паметната плоча на героя.