Половин милион са бездомните българи

Около половин милион са така наречените "невидими хора" в България - бездомни и безпризорни, напълно изключени от делегираните социални дейности и без никаква грижа на държавата за тях. Това каза след среща с шефове на социалните звена и служби в Кюстендил омбудсманът Мая Манолова, позовавайки се на статистика на световната независима благотворителна организация Каритас, свързана с католическата църква. Тя посети и Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с ментални проблеми в кв. "Могилата".

Манолова изтъкна, че няма официална статистика за хората без покрив и домашен подслон, а над всеки българин тегне угрозата да попадне в този контингент. По думите й тя ще настоява пред Министерството на труда и социалната политика за решаване на този проблем. Омбудсманът отбеляза и това, че в област Кюстендил няма Кризисен център. Тя е получила уверение, че в социалната стратегия за областта са заложени 3 такива центъра за бездомни хора. "Как се преживява навън при - 18 градуса?", попита Манолова.

"По официална статистика, в област Кюстендил бездомни хора няма. Само от община Кочериново са обявили двама души. В страната, тези хора са 1-2%. Според НПО обаче без дом са около 6-7% от българите или близо 500 000 души нямат покрив над главата", каза още тя.

По думите й, тя ще настоява и за увеличаване на заплатите на специалистите, които работят в социалната сфера.

"Община Кюстендил осигурява средства за домашен социален патронаж, с който се подпомагат 450 души. Държавата тук отсъства, дейността се поддържа по общини, благодарение на техните ръководства. Ще направя постъпки, дейността да се включи към делегираните от държавата дейности. Разказаха ми за жена, на която от месеци не е сменян катетъра!", коментира тя.

Манолова е обезпокоена и от подхода и безхаберието спрямо жертвите на домашното насилие, основно жени и деца. Официалните данни за област Кюстендил са, че процентът на претърпелите домашно насилие е 0%, както и в много други области.

"Само, че социалните работници казаха, че от Районното управление на полицията изпращат редовно до Центъра за обществена подкрепа хора претърпели домашно насилие, но там няма специалист, който да им окаже помощ. В над едномилионна София, центърът за хора претърпели домашно насилие е само един, с 8 легла. Подобни центрове трябва да има във всеки областен град", заяви Манолова.

Омбудсманът ще направи проверка и на всички домове в страната за деца лишени от родителска грижа, в това число и на този в Дупница.

Относно изказването преди дни на Лиляна Павлова "разходите за отпечатване на еднодневни винетки ще са по-високи от приходите" и "че няма такава европейска практика" Манолова заяви: "Моето писмо, с предложение за въвеждане на еднодневни винетни стикери е адресирано до Министерски съвет, защото това е органът, който приема наредбата за винетните такси и респективно промените в нея, а не министърът на регионалното развитие и благоустройството. За мен е необясним аргументът, че еднодневните винетки били неизгодни като техническо изпълнение, защото таксите за почасово паркиране в "Синя" и "Зелена" зона в София също се заплащат със стикери или есемеси. Как плащането с един или два лева в столицата е изгодно по тази система, а за винетките е икономически неизгодно".

"Прекрасно е, че българските граждани ще ползват електронни винетки след две години, приветствам го, но въпросът е, какво се случва през този период. Българските граждани няма да започнат да се движат по републиканската пътна мрежа след две години, те го правят днес и сега. Наистина не е справедливо спрямо хората, на които им се налага само 5-6 пъти годишно да отидат до друго населено място да плащат толкова, колкото тези, които всеки ден пътуват по републиканските пътища", посочи Мая Манолова. По думите й това е проблем не само за хората с ниски доходи, но е проблем и на всички граждани, тъй като е крайно несправедливо.

"Твърдението, че 8-те лева месечно не са проблем за бюджета на никой български гражданин, е доста смело изказано. Още повече, че няма разсрочено плащане. На практика, ние плащаме веднъж 100 лева, а не всеки месец по 8 лева. Ако имаше такава възможност, сигурно и реакциите щяха да са други", посочи Манолова и допълни: "Аз лично не бих се наела да говоря за бюджета на други хора. Също така не съветвам министрите да го правят, да дават оценка за това, кое е по джоба на един средностатистически българин и кое не е. Защото тези хора ни плащат заплатите, и моята - на омбудсман, и тази на министрите. А не ние техните".

По думите й след среща с протестиращи хора в Добрич, тя се е уверила, че не цената на пътните стикери ги е разгневила, а неяснотата какво се случва с парите, събрани от тях: "Казаха ми го в прав текст - на нас не ни е проблем увеличението, ние можем да си го позволим, но искаме да знаем, защо пътищата в нашата област не са пипани от десетилетия. Питаме, защо таксата от винетките отиват за попълване на дупки в държавния бюджет, а не на тези по пътищата. На тези въпроси трябва да отговори регионалното министерство и Агенция "Пътна инфраструктура".

"Ако хората са информирани къде отиват парите им от винетните такси, няма да има такава реакция. Още повече, ако са предупредени за тяхното увеличение преди, а не след като това вече е факт", подчерта Манолова.