Проф. Джузепе Консоло – доктор хонорис кауза на Алма матер

В Аулата се проведе тържествена церемония, на която проф. Джузепе Консоло бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Юридическия факултет, съобщават от Алма матер.

Гости на събитието бяха Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента на Република България, Марко Контичели, посланик на Италия у нас, Монсеньор Анселпо Гуидо Пекорари, апостолически нунций в София, Давиде Монтани и Джулия Риччио, представители на Конфиндустрията в България, Чавдар Минчев – изпълнителен директор на Националната асоциация по международни отношения, Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, проф. Георги Близнашки, преподаватели и студенти.

Церемонията бе открита от декана на Юридическия факултет проф. д-р Сашо Пенов, който представи накратко биографията на проф. Джузепе Консоло.

Проф. Консоло е роден в Неапол, учи право в Катания, където завършва с отличен успех. Започва научната си кариера като асистент в университета в Катания. Получава множество стипендии и национални отличия. Занимава се с морско, международно финансово право и конституционно право. Понастоящем е професор по конституционно право в Университета „Гуидо Карли“ в Рим.

Проф. Консоло съчетава научните си интереси с практиката като адвокат. „В тази си практика се ръководи от един от фундаменталните принципи на правото - всеки е невинен до доказване на противното. И успява със сърце и душа да отстоява този принцип, да го наложи в практическата част на правото, включително и в процеса срещу българския гражданин Сергей Антонов“ – каза проф. Пенов.

Правото води проф. Консоло и до италианския парламент, където е депутат в два мандата, а както и на Сената на Италия. Там, вече като парламентарист, отстоява убеждението си, че правото е ценност, в която всички трябва да вярваме.

Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет подчерта, че проф. Джузепе Консоло е голям приятел на България и благодарение на него са установени контакти с университети в Италия и много наши преподаватели ще имат възможността да изнесат свои лекции там и да създадат приятелства.

Почетният доктор на Софийския университет благодари на всички свои колеги и студенти, които са пожелали да превърнат днешния ден в изключително важна дата в неговия живот. Той отправи искрената си благодарност и към ректора на Университета проф. Анастас Герджиков за удостояването с почетното звание „доктор хонорис кауза“.

Проф. Консоло отбеляза, че дълго време е мислил каква е причината да получи това високо отличие. През далечния 25 ноември 1982 г., датата на арестуването на Сергей Антонов, всички хора от негови клиенти са се превърнали в големи приятели. Той отбеляза, че работейки по защитата на Сергей Антонов, е бил готов на всичко, за да постигне своята цел. А целта е била не само получаване на оправдателна присъда за Сергей Антонов, а най-вече възвръщането на достойнството на една страна, която без вина е рискувала да загуби достойнството си. По думите на проф. Консоло, това е нещо, което не бива никога да се допуска. Така той стига до извода, че българи, които са разбрали каква е била неговата истинска цел през тези години, са решили да наградят не защитника, а човека, който превръща това, което в началото е било кауза, в мисия на живота си, посветена на това да защити една страна, за да изчисти петното, което й е било нанесено. Проф. Консоло подчерта, че българската нация е с изключително дълга история, а България е сред основните европейски държави.

Проф. Консоло разказа, че по време на защитата на Сергей Антонов мисията му е включвала и сериозна дипломатическа дейност и проучване на българската история, където открил две имена, които са свещени за българското религиозно и културно наследство – тези на светите братя Кирил и Методий: „Горд съм, че мога да го кажа тук – в Алма матер, най-големия университет в България, пред ректора проф. Анастас Герджиков, че съм горд да напомня, че този университет носи името на св. Климент Охридски, име, което напомня дългата и богата история на една от най-древните европейски страни – България“.

Проф. Консоло увери, че Сергей Антонов не е имал абсолютно нищо общо с обвиненията, които са били несправедливо отправени към него. Той припомни, че на 31 декември 1980 г. светите братя Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа и са считани за апостоли на славяните. Папа Йоан Павел II казва, че братятa Кирил и Методий представляват духовен мост, свързващ западната и източната традиция.

„Две години по-късно, впечатлен от думите на папата, започнах да чувствам светите братя Кирил и Методий все по-близки, сякаш са два ангела-покровители, които в трудни моменти, а такива имаше много, бдяха над мен, докато вървях по дългия и трънлив път към истината”, отбеляза проф. Консоло. Освен мисълта за двамата светци друг въпрос тормози Джузепе Консоло постоянно – става дума за чл. 27 от Конституцията и неприкосновеността на самата конституция. „Вие, българите, имате голяма привилегия - притежавате най-дългата дума в българският език и това е непротивоконституциоснователствувайте. Т.е. – не нарушавайте конституционните норми”, добави проф. Консоло. Този израз, свързан с конституционното право, е помагал на проф. Консоло по време на делото на Сергей Антонов, припомняйки на съдиите, че презумпцията за невинност съществува и в двата вида конституция.

„Би било прекалено опростено да се каже, че съществува задължение да се спазват законите и на първо място основния закон, Конституцията. Това задължение съществува, защото сме длъжни да спазваме Конституцията, съответно спазването на Конституцията е нещо задължително, само защото е в писмена форма”, изрази несъгласието си проф. Консоло и отбеляза, че това напомня на италианската поговорка, в която котката си гони опашката, а бихме спазвали конституцията, само защото тя ни задължава да я спазваме. Проф. Консоло запита студентите и гостите защо съществува задължението да спазваме нормите: „Според някои юристи, но аз не съм сред тях, Конституцията трябва да се спазва заради правото, което имат всички граждани да спазват една кодифицирана норма. Аз обаче съм сред тези, които смятат различните видове субективни права и по-специално политическите права не като вид изключителни права, а считам правото като право, полагащо се на всички нас, да изискваме, да претендираме, да извикаме с глас колкото силите ни държат, че нашето поведение, тоест поведението на мнозинството от всички нас гражданите, трябва да се претвори в норма”.

Проф. Консоло отбеляза, че чрез правото на глас по-голямата част от гражданите притежават конкретен вариант за прилагане на собствената си воля: „И така сме свидетели на феномена воля, която се превръща в закон. Това е демокрация”, подчерта той и припомни думите на Уинстън Чърчил, според когото демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога. Според проф. Консоло демокрацията остава най-добрата форма на управление, а демократичността на една страна се измерва много лесно – колкото по-бърза е трансформацията на волята на гражданите в закон, толкова по-демократична е държавата. Обратно – колкото по-бавен е процесът на преобразуването ѝ в закон, толкова една държава е по-малко демократична. Ако волята на гражданите не се трансформира в закон, демокрацията умира и се налага диктаторски или авторитарен режим.

Проф. Консоло благодари на всички, които са съдействали за удостояването му с почетното звание и изказа приятелските си чувства към българският народ: „Аз приемам това отличие като знак за изключително здрав съюз между моята страна и нашата страна. Моите благодарности идват от цялото ми сърце. Благодаря приятели”, каза на български език проф. Консоло.