На прага сме на "дългова спирала"

В начален етап на т.нар. "дългова спирала" сме, това заяви по БНТ бившият министър-председател Пламен Орешарски. Практиката досега показва, че веднъж като се влезе в нея, много трудно може да се излезе. Най-лошото, което може да се случи, се вижда в нашите южни съседи - рестрикции, ограничения, намаляване на доходи.

Една част от новите дългове, които се взимат служат, за да се превърта дълга - т.е. да се погасяват стари дългове, но лошото е, че една част са за покриване на дефицити. А това вече в бюджета е анахронизъм. Ние сме шеста година на дефицити и ако в началните години, имаше известно обяснение с острия стадий на кризата, днес няма обяснение, заяви Орешарски.

Той предупреди, че трябва да вървим към балансирани бюджети и да преустановим нарастването на дълга.

"Гледайте нарастването на дълга, а не че се взимат дългове, за да се погасяват стари. Ако е само това, дългът няма да расте, но той расте. Което означава, че сме в начален етап на т.нар. "дългова спирала". Малка утеха е, че сме в начален етап, защото практиката досега показва (не само на нашата страна, но и на всички страни, които са изпадали в дългови кризи), че веднъж като се влезе в дългова спирала, много трудно се прекратява и излиза. Трябва много политическа воля, за да се преустановят дефицитите", каза Орешарски.

"Не искам да плаша никого - все още не сме пред тази угроза. Истинският проблем ще го усетят някои от следващите кабинети", заяви Орешарски.

На читателски въпрос за милиардите заеми, които са взимали по време на неговото управление, той отговори, че това е било нужно, за да се погаси фермерският дълг на министър Дянков и да се финансира дефицита за 2014 г.

"Не може да се отсече отведнъж нито дефицита, нито взимането на заеми. Трябва да се обслужват дълговете. Това трябва да става плавно с програма, в рамките на няколко години. Не виждам точно това в момента. Виждам ескалация на взимането на заемите, а не плавно намаление до установяване на балансиран бюджет и преустановяване на взимане на заеми, които да харчим - по-скоро заеми, с които да обслужваме старите", каза още Орешарски.

Не мога да открия грешно решение и до днес, което съм взел. Всички решение на Министерски съвет са на сайта. Въпросът „кой” е една метафора. Никога не съм го разбирал в неговата същност. Задкулисието също е термин, който подлежи на идентификация. В която и да е страна на света винаги ще има обвинение в задкулисие. В моя кабинет доста неща бяха по-прозрачни, отколкото в други кабинети на прехода, коментира още Пламен Орешарски.

На въпрос дали би предложил Делян Пеевски за друга позиция сега, той отговори, че решението да го направят шеф на ДАНС било политическо, така както предложил и назначил редица други длъжности. Пламен Орешарски подчерта, че не следи в момента кой какво влияние има в една или друга партия.

„Никога не съм се считал за голям политик. Винаги съм гледал технократски на която и да е позиция. Важно е за мен да свършиш работата, която ти е възложена. Всички тези позиции са мандатни”, каза Орешарски. Той е категоричен, че се чувства удовлетворен, че си е свършил работата като политик. По думите му обаче политическата система не е в най-доброто си състояние може би от 2009 г. насам.

„Трябва всички ние да участваме в подобряването й с вота си. Не следя от близо процесите в БСП, но не са много добри от медийния поглед. Няма напредък без стабилизация на политическата система”, допълни Пламен Орешарски.

Относно гражданските арести той коментира, че самата поява на тези граждански сдружения е коректив на властите. „С тревога наблюдавам какво става по границите ни. Точният израз е „разграден двор”. За 2014 година официалните данни са, че имаме само 6000 емигранти, сега са много повече. Гражданските отряди са спонтанна реакция. Не подкрепям всеки да се прави на граничар, но подкрепям подпомагането. Всички крайности не са желани”, каза още той.

За скандала „Панамагейт”, Орешарски посочи, че шумът е прекалено силен. „Шумът дойде от това, че се откриха имена на някои хора, които се занимават с политика. Не е престъпление да имате бизнес в офшорни зони. Те са възникнали като коректив на силните регулации и високите данъци”, уточни още той.