26-ти юни 1879 г. Александър I Батенберг полага клетва като княз на България

На 26-ти юни 1879 г. Александър I Батенберг полага клетва в Търново като княз на България.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г.  Батенберг пристига във Варна на 26-ти юни 1879 г. От там поема към Велико Търново, където полага клетва като български княз.

На 1-ви юли 1881 г. започва т.нар. „Режим на пълномощията“. През този период княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет.

В началото на декември 1883 парламентът приема изменения в Търновската конституция, които предвиждат имуществен ценз за избирателите и учредяване на втора законодателна камара. В отговор Александър I декларира окончателния си отказ от пълномощията

През 1885 г. се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „Александър I“в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. Той заминава от Лом с параход за Виена.