19 април 1939 г. Директива №19

Правителството решава, че е по-добре да минат като наши съюзници

Публикувана: 19 Април, 2018 07:29
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1539

На 19 април 1939 г. премиерът Георги Кьосеиванов издава директива №19.

С документа официално се признава, че България има териториални аспирации към съседите си. Тъй като не искаме да се караме с Англия, не си проявяваме претенциите към Гърция.

За целта ясно се степенуват българските искания - получаване на Южна Добруджа до границите, определени от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 г., Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. и евентуално предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни покрайнини.

В замяна Българя ще остане неутрална в случай на война, но ако такава все пак избухне, България в никакъв случай няма да воюва с Германия. Всички в Европа знаят, че България иска Южна Добруджа. За целта намираме и подкрепа в лицето на Русия, Италия, Германия, Великобритания и други. Въпросът е как да накараме Румъния да върне Южна Добруджа без война. През юни 1940 г. руснаците дават ултиматум на Румъния да върнат Бесарабия, унгарците си искат Трансилвания. Германия прави арбитраж и румънците връщат териториите. Германия натиска Румъния да се съберат да преговарят с България през август. Тежки преговори. Румънците си искат Балчик и Силистра. Българите искат териториите от Букурещкия мирен договор от юли 1913 г.

Наследникът на Кьосеиванов като премиер - Богдан Филов дори иска да си ги вземе със сила, но не го прави. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. Около 80 000 румънци трябва да се изселят от България и 60 000 българи от територията на Румъния. България е подкрепена от СССР, Германия и Англия. Руснаците подкокоросват България да си върне и Северна Добруджа, а отговора на България е, че не е тя не е луда да граничи с Русия! Започва натиск от страна на Русия за това България да се включи в Tристранният пакт. Това е само временно. Мусолини заявява, че ще нападне Гърция и предлага на България да я нападнат заедно. Идва специалният пратеник на американското правителство Уилям Доневан и убеждава царя да остане неутрален. Идва лично послание Българя да не напада Югославия и Гърция. България няма нищо против, зависи обаче колко дивизии ще и изпратят. Накрая идва и съветски пратеник Аркадий Соболев. Той носи предложение на Борис за пакт, че България няма да воюва с Русия. Русия обещава, че няма да променя строя и й дава Източна и Западна Тракия.

Соболевото предложение е отхвърлено, но в края на 1940-1941 г. трябва вече да се вземе някакво решение и на 20 януари правителството решава да се присъедини към Тристранния пакт, но с по-късна дата. Хитлер трябва да смаже Русия. Той трябва да мине през България, а тя от своя страна трябва да реши как: като приятели или като врагове. Правителството решава, че е по-добре да минат като наши съюзници. На 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт, с който България влиза във войната. Малко след нас и Югославия също се присъединява към пакта. След това в Югославия става преврат и тя сключва ........ с Русия.

На 6 април 1941 г. германска атака срещу Югославия и Гърция. В тази атака не участват български войски, но заради това, че предоставят терен Югославия бомбардира Кюстендил. Май месец български войски заемат Вардарска Македония и Западна Тракия. Там е въведена и гражданска администрация. Прекъсват се мостове, пътища, мостове, училища. Нецяла Западна Македония е дадена на България. Една част се дава на Италия (заради албанците). Те държат и Албания. Западна Тракия: в източната й част (Дедеагач – Свиленград) се въвежда немско администриране. На 22 юли 1941 г. Германия напада СССР.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Валери Симеонов
Лидерът на НФСБ към председателя на БСП Михаил Миков по време на дебатите по бюджет 2016 г., по повод това, че социалистът остро отхвърли параметрите на бюджета, а Симеонов оспори правото му изобщо да го обсъжда заради проваленото предишно управление:
Не се обаждайте там от коневръза."

Още бисери