БСК: Наредбата за касовите апарати инквизира българския бизнес

"Почтеният български бизнес вярва, че трябва да има регламент и идеята на Наредба Н-18 е полезна за хората, които са в светлата част на икономиката. Всичко останало в Наредбата обаче е направено некадърно, на места граничещо със злонамереност, инквизиращо българския бизнес."

Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев в хода на дискусия, проведена във връзка с влизащите в сила нови изисквания към касовите апарати.

В дискусията взеха участие 90 представители на браншови организации и фирми от почти всички сектори на икономиката, които потърсиха разумен изход от създалото се напрежение за бизнеса от прилагането на Наредба №Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Бизнесът настоява за отлагане и преработка на наредбата. Всички участници в дискусията бяха категорични, че е невъзможно да изпълнят изискванията в наредбата, особено в заложените в нея срокове. Представителите на бизнеса представиха и множество примери за неадекватност на текстовете в наредбата от гледна точка на съвременното развитие на технологиите, както и на специфичните изисквания на отделните видове бизнеси.

Радев обобщи, че вместо към дигитална трансформация тази наредба изпраща българската икономика към дигитална деградация и че може да се говори за ДАНС-анизация на Националната агенция по приходите (НАП), тъй като приходната агенция ще има практически пълен достъп за следене на бизнеса, включително за неща, представляващи търговска тайна, без да има необходимата защита от нерегламентирано изтичане на подобна информация към трети страни.

"Под благовидния анонс, че се бори срещу сивата икономика, тази наредба инквизира за сетен път белия бизнес", натърти Радосвет Радев и настоя за продължаване на диалога с НАП и Министерството на финансите (МФ), представители на които не присъстваха на днешната среща, въпреки поканата на БСК.

Относно отсъствието на представители на приходната агенция И МФ Радев заяви: "Празният стол тук е за Министерството на финансите, любезно поканени днес. Смятам, че понякога хората, присъствайки, говорят безсмислени неща, а други, отсъствайки, казват страшно много. Така че, благодаря на министър Горанов."

БСК и браншовите организации няма да спрат усилията си за удължаване на сроковете и спешно стартиране на работни групи за преработка на конфликтните текстове в наредбата, увери Радев.

Едно от големите притеснения на бизнеса е свързано със заложеното в наредбата задължение за свързване със Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) с касовите апарати и предоставяне на source-кода, който представлява обект нa интелектуална собственост.

Според резултатите от експресно онлайн допитване, осъществено от БСК в периода 6-10 февруари тази година между 2493 фирми, 71% от анкетираните заявяват, че имат притеснения от изтичане на чувствителна фирмена информация, съдържаща се в използвания от тях СУПТО, вкл. рецептурници, търговски надценки и отстъпки, лични данни на клиенти и пациенти (при личните лекари) и други.

65% от анкетираните заявяват, че няма да успеят да изпълнят изискванията по наредбата в нормативно определения срок (31 март 2019 година).

По време на срещата председателят Международната данъчна асоциация - България (IFA) адвокат Валентин Савов заяви, че новата наредба може и ще бъде оспорена пред съответните органи - Европейската комисия, Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и други.

"Заради множеството неясноти, заради ограничаването на стопанската инициатива, нарушаване на основни права и свободи, гарантирани от националното и европейското законодателство, заради несъразмерност и нецелесъобразност, дискриминация и редица други причини, Наредбата може и ще бъде оспорена пред съответните органи", каза Савов и резюмира и основните проблемни изисквания, които би следвало да бъдат преработени и/или премахнати изцяло, като рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, прекомерни, неприложими, неизпълними и други.

Според Савов следните са такива примери:

Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и др., тъй като в момента са възможни всякакви интерпретации;

Предварителното огласяване до всички ползватели на един софтуер, че той не отговаря на изискванията на Н-18, преди съответният акт да бъде проверен за законосъобразност от съда;

Задължението за предоставяне на достъп до "одиторския профил" и директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация, информация представляваща търговска тайна и ноу-хау;

Създаването на неоправдани и нецелесъобразни трудности пред бизнеса с оглед въведеното задължение да се въвеждат данни в СУПТО за оператора на СУПТО - служителите по трудов или граждански договор;

Липсата на възможност за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;

Противоречие със законови начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги чрез тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния потребител.

Припомняме, че по-рано днес финансовият министър Владислав Горанов заяви пред журналисти, че ако се установи невъзможност за справяне с наредбата, МФ може да прояви гъвкавост.