Синдикатите с идеи пред президента

“Сътрудничеството между държавните институции и социалните партньори е задължително условие за изработването и реализирането на националните приоритети”. Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев, който се срещна на “Дондуков” 2 с ръководствата на национално представителните синдикални организации КНСБ и КТ “Подкрепа”.
На срещите бе потвърден ангажиментът на синдикалните организации за активно участие в обществените съвети към президентската институция за определянето на приоритетите в Националната програма за развитие „България “2020”. Президентът припомни, че 2012 година е решаваща за изработването на приоритетите на страната до 2020 година. Според държавния глава, националните приоритети следва да бъдат приети на базата на широк обществен консенсус, който ще гарантира изпълнението им независимо от промените във властта.

Синдикатите от КНСБ запознаха Росен Плевнелиев с идеите си за създаване на Специализиран трудов съд, както и със законодателните инициативи, свързани с Наказателния кодекс и Конституцията. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изрази готовност представители на синдиката да подпомогнат работата на Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания с експертни становища по отделните казуси. Президентът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев постави пред държавния глава въпроси, свързани със състоянието на социалния диалог  и развитието на здравната реформа. 

От КНСБ бяха категорични, че остро стоят проблемите с ширещата и задълбочаваща се бедност и е налице дефицит на справедливост при данъчното облагане на българските граждани, доколкото плоският данък, без необлагаем мининум, облагодетелства високодоходните групи и най-вече най-богатите.
Атаката срещу наличието на минимална работна заплата за страната и други минимални стандарти (например пенсия), които според редица представители на бизнеса, преди всичко едрия, са пречка за икономическото ни развитие.
Съгласно чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България „работниците и служителите имат право на …, минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа…при условия и по ред, определени със закон”. Следователно всички атаки срещу Кодекса та труда и призиви да се премахне минималната работна заплата за страната, както и неплащането на възнагражденията за извършена работа са противоконституционни призиви и действия.
Задълбочаващата се криза на доверие между гражданите, политиците и държавните институции налага необходимостта от промени в основния обществен договор (Конституцията на страната), за което КНСБ настоява от повече от пет години. Своето решение чакат проблемите, свързани с баланса, контрола и взаимодействието на трите части на единната държавна власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Очакваното влизане в сила на Договора от Лисабон на ЕС ще постави редица допълнителни изисквания и към българската Конституция.
Правата на гражданите трябва да бъдат разширени и прецизирани така, че наред с Международната харта за правата на човека на ООН, правата на гражданите в основния ни закон да кореспондират с Хартата на основните права на гражданите на Европейския съюз, неотделима част от Договора от Лисабон 2007 г., както и с Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана от Република България.
В най-голяма степен от преразглеждане се нуждаят социално-икономическите права на гражданите. Те са формулирани като задължения за държавата, от които произтичат съответните права и облаги на гражданите.
Наред с провъзгласеното в чл.48, ал.1 от КРБ право на труд и държавната грижа за осъществяването му следва да се запише в духа на Всеобщата декларация за правата на човека (чл.23), че всеки човек има право и на закрила срещу безработица. Необходимо е да се въведе изрична норма, забраняваща детския труд.
Наложително е да се уреди конституционна гаранция относно правото на работниците и служителите на защита на вземанията им при фалит на предприятието по ред и начин, определени със закон.
С преформулиране на нормата на чл.53 от КРБ, касаеща правото на образование, следва да се акцентира на правото на достъп до професионално и продължаващо образование, както и на професионална квалификация и преквалификация в съответствие с Меморандума на ЕК за учене през целия живот, в това число признаване на дипломи и компетенции.
Нужно е да се въведе нов принцип на изрична закрила на семейството в обвързаност с професионалния живот с цел съвместяване на семейния и професионален живот. Да се прогласи задължението на държавата да осигури на семейството правна, икономическа и социална защита; изрично да се запише право на защита от уволнение на основание, свързано с майчинство и право на платен отпуск по майчинство/ бащинство след раждане или осиновяване на дете, твърдят от КНСБ.

Синдикалните организации подчертаха пред президента Плевнелиев, че ще продължат да работят за гарантиране на основните граждански, социални, трудови и синдикални права. От КНСБ и КТ “Подкрепа” са изпратили до държавния глава свои становища по актуалните социални и икономически въпроси у нас.