Плащаме за 8 решения на Европейския съд по правата на човека

Правителството ще изпълни осем решения на Европейския съд по правата на човека. Това става ясно от решенията на кабинета. 

По жалбата на Иванка Пулева и Даниела Радева ЕСПЧ е приел, че има нарушено право на справедлив съдебен процес и на правото на собственост. Като наемателки на общинско жилище те предявяват иск за заплащане на извършени от тях ремонтни работи. С влязло в сила съдебно решение община Бургас е осъдена през 2000 г. да им заплати 21 660 лв. Решението на съда не е изпълнено поради липса на средства в бюджета, не е прието и предложението на жалбоподателките за приспадане на дължимата сума от евентуалната продажна цена на жилището, което те са желаели да закупят.

Междувременно общината започва производство срещу тях за неплатени наеми. Десет години по-късно производството е прекратено, а след една година между страните е постигнато споразумение за изплащане на дължимата сума, както и за продажба на общинското жилище след приключване на съответните процедури. ЕСПЧ присъжда на жалбоподателките обезщетение от общо 4500 евро за неимуществени и имуществени вреди и 614 евро за разходи и разноски по делото.

По делото, заведено от Димитър Иванов, ЕСПЧ реши, че има нарушени права на справедлив съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита, както и на свободата на придвижване. През 1995 г. срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство, което девет години е било в застой и е приключило едва през 2005 г. В този период той е бил със забрана да напуска страната и въпреки обжалването от негова страна ВАС е оставил в сила мярката, като подчертал, че преценката на административния орган не подлежи на съдебен контрол. Присъденото му от ЕСПЧ обезщетение е от 3600 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

Постановеното решение по делото "А. и други срещу България" е за нарушено право на свобода и сигурност и на правото на обжалване на законосъобразността на задържането. Жалбоподателките са момичета, които по силата на съдебни решения са били настанени за срок от седем месеца до над две години във възпитателно училище-интернат (ВУИ) по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. ЕСПЧ изследва дали настаняването във ВУИ представлява по съществото си "лишаване от свобода" като разглежда вида, продължителността, ефекта и особеностите на предприетата мярка. Той отбелязва, че квалификацията в националното право не е решаваща и често въпросът дали е налице лишаване от свобода зависи и от начина на изпълнение на мярката – момичетата са били под постоянен надзор и без право да напускат пределите на заведението без разрешение и без придружител за продължителни периоди. Едно от момичетата преди ВУИ е било настанено в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, като не е разполагало с правото да оспорва в съда тази мярка. ЕСПЧ отхвърля две от подадените жалби, а на другите две момичета присъжда съответно 6000 евро и 1000 евро обезщетение за неимуществени вреди и общо на двете 356 евро за разходи и разноски по делото.

Жалбата на ОМО "Илинден" по повод отказа да бъде регистрирана е за нарушено право на свободата на събранията и сдружаването. ЕСПЧ отбелязва, че пропагандирането на сепаратистки идеи, които могат да породят конфронтация и които са базирани върху интерпретиране на историята, смятано от властите и мнозинството за абсурдно, е недостатъчно основание за ограничаване на свободата на сдружаване. Съдът намира, че преследването на политически цели също не може да се счита за достатъчно основание за отказ от регистрация на дадена организация. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 9000 евро за неимуществени вреди и 1513 евро за разходи и разноски.

В случая на Николай Герджиков ЕСПЧ отсъди нарушено право на свобода и сигурност. В началото на 2004 г. той е задържан по обвинение, че е придобил, държал и съхранявал 23,96 г канабис. Въпреки обжалването на мярката за неотклонение с мотив чисто съдебно минало, наличие на постоянен адрес и липса на данни, че е наркодилър, съдът не допуска изменението поради тежестта на престъплението, в което е обвинен, и големия размер на иззетото наркотично вещество. В края на м. юли с. г. жалбоподателят е освободен след оправдателна присъда.

След протест на прокуратурата и отмяна на решението на първата инстанция, Герджиков е осъден на една година лишаване от свобода и е освободен от изтърпяване на наказанието. ЕСПЧ установява същите дефекти на процедурата за съдебен контрол върху мярката за неотклонение "задържане под стража" както и в множество съдебни случаи по други български дела – след като националните съдилища са оставили без уважение искането за промяната й, а впоследствие след като е бил признат за виновен и осъден, жалбоподателят не е имал право да предяви иск по Закона за отговорността на държавата, тъй като подобна хипотеза не е предвидена в него. Присъденото му обезщетение е 3000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски.

Другите два случая – на Бисер Костов и на Николай Шахънов, са заради нарушената забрана за изтезания или нечовешко и унизително отношение. Бисер Костов е бил пребит от управителя и собственика на магазин поради подозрение, че е откраднал бутилка водка докато пазарувал. В резултат прекарва близо две седмици в болница с 10 счупени ребра, хематом на белите дробове, увреждания на бъбреците и други наранявания. Прокуратурата четири пъти прекратявала образуваното наказателно производство поради липса на достатъчно доказателства, съдът отхвърлял постановленията като неоснователни, но производството накрая било прекратено по искане на заподозрения управител по силата на чл. 239а от тогавашния НПК (в двумесечен срок делото или да бъде внесено в съда, или да бъде прекратено). ЕСПЧ изтъква, че макар да са предприети мерки за разследване на случая, прокуратурата не е работила с дължимата грижа и неоправдано е забавила производството, всеки път с идентични мотиви, въпреки заключенията на съда, че са налице достатъчно доказателства срещу обвиняемите. Това поведение на практика е направило съдебния контрол неефективен. По делото България е осъдена да заплати 4000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

Николай Шахънов изтърпява присъда доживотен затвор. Той се оплаква от лошите условия на живот в затвора и от нарушения във връзка с тайната на кореспонденцията му с неговия адвокат. По тези оплаквания е водил две дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – печели едното и получава обезщетение, искът по второто е отхвърлен. ЕСПЧ критикува формалистичния подход на националните съдилища, които са намерили, че жалбоподателят не е успял да докаже, че е страдал психически от лошите условия, както и фактът, че той води само до предоставяне на парично обезщетение, но не и до действителна промяна в съответните условия. Съдът открива нарушение на Конвенцията за правата на човека и в наличието на законова разпоредба, която позволява мониторинг на кореспонденцията на Шахънов с адвоката му, както и в продължителността на едно от производствата срещу жалбоподателя. Присъденото му обезщетение е 7000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски по делото.