Църквата приема трансплантациите, но при условия

От Светия Синод на БПЦ заявиха, че приемат трансплантациите, както и всичко останало, свързано със здравето на човека и борбата му със смъртта, при условие да не се забравя и за уважението към донора и той да не бъде подценяван.

Това гласи позицията на БПЦ, публикувана на страницата на Светия Синод. От българското духовенство се отнасят с разбиране на проблема, както и възможностите, които трансплантациите откриват.

От БПЦ дават благословение за трансплантации при следните условия:

Строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи;

Установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания /ангиография, ЯМР и др. методи/ от абсолютно независима /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме;

Писмено информирано съгласие /волеизявление/ от донора и близките му /кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт/, а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството;

Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да гарантират по възможно най-добър начин изпълнението на процедурата по установяване на мозъчна смърт и цялостните права на донора, както и да гарантират постигането на най-високи нива на успеваемост на процедурата по трансплантация, в интерес на реципиента;

Българската православна църква - Българска патриаршия си запазва правото да промени своята позиция, при промяна в законодателството и закона за трансплантациите.

Желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това възможност за покаяние, пишат от Светия Синод. Дълголетието дава шанс за добри дела и духовно развитие, изпълнение на божествения призив "бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет" (Лев. 11:44).

Като изтъкват свободната воля, дарена от Бога, от висшия клир подчертават, че свободата е независим акт на волеизявление, дарена на човека като духовно същество. "Човешката личност притежава от самия Бог правото самостойно да насочва своята воля към приемане или отхвърляне на решения. Всичко, което засяга живота, смъртта и духовния образ на човека, предполага драговолно изразяване на индивидуална позиция", гласи позицията на Светия Синод.

Без свобода любовта не съществува, а "Бог е любов" (1 Иоан. 4:8), пишат те.

Мнението на Светия Синод за донорството е като израз на безрезервно себеотдаване. "Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие. В човешката любов говори Всевишния", пишат от Светия Синод.

В същото време от Светия Синод подчертават, че извън свободната воля решението никога не е автентично. В позицията се подчертава, че налагане господството на чужда воля, която "подразбира" личната, е недопустимо. В този случай "подразбиране" заявява интерес и Църквата го отхвърля като морално неприемливо, защото то опорочава съгласието. Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване.

От БПЦ не приемат, че незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие, защото липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.

За приемането на трансплантациите от Църквата, са налице три основни положения:

Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор.

При даряването на орган задължително трябва да се взима "съзнателното съгласие" на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител;

Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма. Но Тя няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

По отношение на мозъчната смърт се изисква да се гарантира точното спазване на международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт.

Затова е необходимо:

Достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт;

Потвърждаването на мозъчната смърт да се извършва на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква зависимост от екипите за трансплантации.

От Светия Синод не скриват и своята резервираност, която е продиктувана от защита интересите на донора. Църквата е призвана да защитава донорската институция, нейната практика и свързаните с нея лица. Защитата е от всяко евентуално оскверняване, принудителна диагноза или прибързаност в спазването на критериите за мозъчна смърт, комерсиализация или сделка, от какъвто и да било вид по отношение даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушаване реда за чакане на подходящ донор и т. н., описват условията си за изпълнение на трансплантациите от Светия Синод.