Защо дори едно хоро успя да ни раздели на две?

На фона на огромните проблеми, в които е затънала България, някои български граждани не само продължават да нехаят за тях, но и създават предпоставки за напрежение и концентрация върху дребни битови казуси, които би могло и би трябвало да се разрешат с блага дума, проява на разбиране и излизане извън крайната субективност.

Пример за гореизложеното е прословутото хоро пред Народния театър ''Иван Вазов'', което формира поредните враждуващи лагери в българското общество. А само по себе си това е напълно излишно и вредно. Прекрасно е, че има хора, които опитват да поддържат огъня на българските традиции, но в същото време не е никак прекрасно, че с конкретното мероприятие от години се пречи на работата на Народния театър, пречи се и на зрителите, които не могат спокойно да се насладят на избраните от тях постановки.

В края на изминалата 2019 г., конкретно на 22.12., (бел. ред. неделя, традиционният ден за хоро пред Народния театър) полицията спря шумната музика от колоните на играещите хоро пред Народния театър. По непотвърдена информация действията на органите на реда са били продиктувани от редица сигнали и жалби до Столична община срещу въпросната силна музика.

След случилото се на 22.12.2019 г., от ''Хора за Хората'' (бел. ред. организаторите на хорото) са се заканили, че ще поискат узаконяване на своето неделно мероприятие.

Днес, 3.01.2020 г., декларираното им намерение е факт. Това научихме от ФАКТИ в разговор с г-жа Кристина Лазарова, директор на Дирекция ''Сигурност'' към Столична община. Тя сподели пред медията ни, че до дирекцията, за която тя отговаря, е постъпило искане за официално разрешение за провеждането на това шумно и възпрепятстващо работата на Народния театър мероприятие.

Г-жа Лазарова ни довери още, че постъпилото искане все още се обработва и няма да има решение по него до края на днешния работен ден. Това означава, че ако от ''Хора за Хората'' в неделя отново надуят уредбите, то би трябвало полицията отново да се намеси.

Разбира се, нямаше как да не потърсим за коментар и потърпевшата страна, а именно директора на Народния театър ''Иван Вазов'' Мариус Донкин. На първо място той изрази искреното си разочарование от това, че изразеното от него мнение за случващото се пред Народния театър, е силно преиначено. Пред ФАКТИ той даде да се разбере, че няма абсолютно нищо против хорото, тъй като е човек, който обожава българските традиции. За него то, само по себе си, не е никакъв проблем. Смутът идва от силната музика, която оглася пространството непосредствено пред театъра, като в резултат от нея се пречи на нормалния работен процес в Народния театър, на репетициите на актьорите, на самите постановки, както и на почитателите на театралното изкуство.

Според г-н Донкин е добре Столична община да намери подходящо място на въпросните дами и господа, където те да правят това, което обичат. Без да пречат на никого.

Попитахме директора на Народния театър какво ще предприеме той, ако Столична община все пак узакони хорото пред театъра, като той на първо място изрази надежда, че това няма да се случи. Но ако все пак се случи, ще бъдат преценявани и някакви евентуални действия от страна на Народния театър.

Ние от ФАКТИ ще продължим да следим казуса, като в момента, а и по принцип, топката е изцяло в ръцете на Дирекция ''Сигурност'' към Столична община, от която практически зависи провеждането на подобни мероприятия. Респективно и разрешаването на казуси като този.

Силно се надяваме да бъде намерено решение, защото е изключително жалко различни групи хора да се настройват едни срещу други. И то за подобно нещо. Българските традиции са нещо хубаво. Не трябва да бъдат забравяни, не трябва да бъдат и омаловажавани. От друга страна, никак не е редно да се пречи на работата на Народния театър, а и не само на неговата. Уважението към труда на другия предполага, че трябва да важи за всички и всичко.

Ако от Столична община се затрудняват в решението, ние можем да им помогнем с предложение. A именно: в София има и няколко други парка, в които от ''Хора за Хората'' няма да смущават работния процес на абсолютно никого и биха печелили единствено и само позитиви от добрата си инициатива.