Празнуваме Лазаровден - Април 2020

Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците.

Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.

Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.

След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.

Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.